Вълка от Уолстрийт
- Автор: Белфорт Джордан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Венков
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Вълка от Уолстрийт». Краткое содержание книги:
А как беше облечен само! Пълен ташак. Имаше вид на депресиран професионален треньор по голф, изтъргувал стиковете си срещу две половинки уиски и еднопосочен билет до под моста. И то Стив, който се подвизаваше в модния бизнес! Сигурно беше най-зле облеченият човек на цялата шибана планета. Беше от ония, чалнатите дизайнери — прекалено претенциозен и превзето артистичен пич, който се разнасяше из града като някакъв вагабонтин, понесъл една ужасяващо изглеждаща обувка с висока платформа в ръка и опитващ се да внуши на всеки минувач защо въпросната обувка се явява модният аксесоар, който всяка тийнейджърка ще си умира да носи през следващия сезон.
Днес тоалетът му беше решен в омачкан тъмносин блейзър, който висеше на тънката му фигура като парче евтино корабно платно. И останалата част от ансамбъла му не падаше по-долу: раздрана сива тениска и бели левиски-кюнци, и двете доста поизлекедосани.
Но най-големият ужас бяха обувките му. В края на краищата, като си тръгнал да се правиш на именит дизайнер на обувки, поне ги лъсни малко в деня, в който компанията ти излиза на борсата. Но не и Стив Мадън! Нахлузил бе чифт евтини кафяви мокасини от телешки бокс, невидели парцал за лъскане от деня, в който са заклали горкото добиче. И най-отгоре — марковата му бейзболна шапка в кралскосиньо, покриваща няколкото останали му стръка изтънели ягодоворуси косми, прибрани на опашка и завързани с гумен ластик — мода, типична за централната част на града.
Стив взе с неохота микрофона от кленовата катедра, после се прокашля няколкократно в знак, че е готов да отпочне спектакъла. А стратънци бавно — адски бавно — започнаха да затварят телефоните си и да се облягат назад на столовете си.
Изведнъж усетих някакви ужасни вибрации, идващи отляво — нещо като мини земетресение. Обърнах се, за да видя… Исусе! Беше дебелият Хауи Гелфанд! С всичките си сто и осемдесет кила!
— Здрасти, Джордан — рече Хауи. — Трябва да ми удариш едно рамо и да ми уредиш още десет хиляди допълнителни единици от компанията на Мадън. Ще сториш ли това за чичо си Хауи? — Той се захили до уши, килна глава настрани и ме прегърна през раменете, сякаш да каже: „Хайде де, нали сме приятели?“
Е, дебелият Хауи не беше чак толкова лош човек, нищо, че си беше едно дебело копеле. А и молбата му за допълнителни единици можеше да се очаква. В края на краищата една единица от новата емисия на „Стратън“ беше по-ценна и от злато. И най-простото изчисление показваше следното: всяка единица се състои от една обикновена акция и два варанта, А и Б, като всеки варант ти дава правото да закупиш още една акция на цена малко над първоначалната офертна цена. В конкретния случай първоначалната офертна цена беше четири долара за акция; варант А ти даваше правото да купиш на четири и петдесет, а варант Б — на пет долара. Така че с покачването на цената на акцията, потенциалната печалба от варантите нарастваше неимоверно.
При нова емисия „Стратън“ обикновено предлагаше два милиона единици за по четири долара, което само по себе си не беше особено впечатляващо. Но при цяло футболно игрище с млади Стратънци, които набираха телефоните с усмивка и направо изваждаха очите на клиентите си, търсенето бе далеч по-голямо от предлагането. Така че щом единиците започнеха да се търгуват, цената им мигновено скачаше на двайсет, че и повече, долара. Да дадеш на свой клиент пакет от десет хиляди единици, беше като да му поднесеш подарък за шестцифрена сума. Нямаше разлика. И именно затова от клиента пък се искаше да играе по правилата, сиреч, за всяка единица, получена на първоначалната цена, да закупи десет единици след като започнеха да се търгуват на вторичния публичен пазар.
— Добре — измърморих, — давам ти десет хиляди допълнителни единици, понеже те обичам и знам, че си лоялен. Сега върви да свалиш някое и друго кило, преди да си направил инфаркт.
С широка усмивка и сърдечен тон:
— Шапка ти свалям, Джордан. Голяма работа си! — Направи усилие да ми се поклони. — Ти си Краля… Вълка… ти си всичко! Каквото ми заповядаш…
— Разкарай се, Гелфанд — прекъснах го. — И гледай някой хлапак от отдела ти да не почне да освирква Мадън или да го замеря с нещо. Най-сериозно ти го казвам. Разбра ли ме?
Хауи заситни на заден ход с приведен към мен торс и протегнати напред ръце, сякаш напускаше кралска спалня след аудиенция при краля.