Златото на краля

— Толкоз голяма мрежа — додаде гласът, — за да хванем една нищо и никаква сардина.

Това пренебрежително отношение накара кръвта ми да кипне и аз възвърнах самоувереността си. Паниката, която започваше да ме завладява, ненадейно се изпари. Сигурно тези мъже с покрити лица не знаеха какво да правят със сардината, ала тя беше прекарала целия си ден в размишления, подготвяйки се как да реагира, ако се случеше точно това, което ставаше в момента. Всяка тяхна реакция, включително най-лошата, беше мислена, премисляна и приета стотици пъти във въображението ми и сега бях готов. Би ми се понравило да разполагам с достатъчно време за разиграване на истинска бойна сцена, ала нямаше място за подобно нещо. Тъй че разкопчах кукичката на късия си плащ, поех дълбоко въздух, прекръстих се и изтеглих шпагата. Жалко, помислих си тъжно аз, че капитан Алатристе не може да ме види сега. Щеше да му хареса да види, че синът на приятеля му Лопе де Балбоа също знае как да умре.

— Виж ти — каза Малатеста.

Коментарът му обаче секна от сполетялата го внезапна изненада, когато заех позиция и му отправих удар с шпага, който премина през плаща му и го подмина с по-малко от един инч. Той отскочи назад, за да ме избегне, а аз дори успях да замахна наново с двуострия си нож, насочен право към него, преди той да хване шпагата си. Тя изскочи със зловещо свистене от ножницата и видях острието й да проблясва, докато италианецът отстъпваше леко назад, за да спечели време, в което да отмахне плаща си и да заеме позиция „ан гард“. Осъзнавайки, че последният шанс се изплъзваше между пръстите ми, настъпих решително и му препречих пътя. Бях на ръба да изгубя добрата си стойка, ала все още се владеех, вдигнах заплашително една ръка, за да му нанеса мним удар в главата, минах от другата страна и със същото завъртане се озовах там, откъдето бях тръгнал, като направих посичане с толкова майсторско движение, че ако шапката не се намираше на главата на моя неприятел, душата му щеше да отлети право за ада.

Гуалтерио Малатеста отстъпи с леки подскоци назад, ръсейки междувременно няколко звучни ругатни на италиански. Тогава аз описах с върха на шпагата един кръг, за да се справя и с останалите фигури, които, отначало изненадани, сега най-сетне посягаха към оръжията си и започваха да ме обкръжават, без да им мигне окото. Всичко това намирисваше на присъда, ясна като слънчевата светлина, която никога повече нямаше да видя. При все това не беше лош край за един мъж от Оняте, мина ми ненадейно през ума, докато вадех камата, намираща се в лявата ми ръка, като се покривах и с нея. Един срещу седмина.

— Мой е — спря ги Малатеста.

Беше се окопитил и настъпваше суров, с шпагата напред. Разбрах, че ми оставаха едва няколко мига живот. Тъй че, вместо да го чакам, заех по-твърдо защитна позиция, което се препоръчваше от истинските майстори, и се престорих, че отстъпвам. Внезапно приклекнах леко и отскачайки като заек, потърсих областта на корема му. Когато довърших движението, стоманата ми беше промушила единствено въздуха. Малатеста по необясним начин се беше озовал зад гърба ми, а аз имах рана от нож на едното си рамо и на мястото, където се закопчаваше елекът ми и откъдето се подаваха кълчищата на елека, който бях облякъл отдолу.