Зад маската на дявола
- Автор: Пенчев Николай
- Серия: Старобългарски загадки #1
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Труд
- ISBN: 9545289368
- Жанр: Исторические детективы
Электронная книга - «Зад маската на дявола». Краткое содержание книги:
Това, което най-силно тревожеше писаря, бе фактът, че той бе довел двама от подчинените си, за да го пазят. Войниците не бяха току-така до кръчмата. Какво ставаше тук? Прав ли бе Дукум, че се крои заговор? И кой беше човекът, с когото Картак и приятелят му се бяха срещнали?
10
- Науме! Науме! Къде си? - Климент влетя през вратите на библиотеката.
Няколкото писари и преписвачи подскочиха при появата му.
Изгледаха го гневно, докато прекосяваше кръглата зала, някой му извика да пази тишина. Климент не обърна внимание. Нахлу в стаята на библиотекаря и завари Наум седнал зад малка дървена маса. Пред него стояха отворени кутии с документи, които той преглеждаше.
- Какво има?! - попита стреснат библиотекарят, щом Климент застана срещу него. - Кой те е пускал да идваш тук?
- Науме! - писарят сграбчи приятеля си за ръкава, без да отговаря на въпроса му. - Трябва ми помощ. Бързо!
- Какво толкова е станало? Успокой се и ми разкажи - Наум бръкна под масата, извади глинено шише, сипа чаша вино и я подаде на Климент. - Не е като на Дукум, но върши работа.
Климент жадно изпи предложеното му вино, седна на стола срещу Наум и възможно най-бързо му преразказа всичко научено в „Агнецът“. Премълча за срещата с Картак и сблъсъка в странноприемницата.
- Разбираш ли, Науме? В момента в Плиска има още трима души, които могат да умрат всеки момент! И тези идиоти не искат да ми кажат къде да ги намеря. Но те трябва да са някъде тук, в списъците! Трябва да ги преровим спешно! Ще търсим пристигнали допреди година от Дръстър. Не би трябвало да е толкова трудно! Дори и останалите да са се регистрирали като търговци или нещо друго.
Библиотекарят погледна Климент, усмихна се широко и кръстоса крака. Явно нямаше намерение да се заема с нищо спешно.
- Е, Клименте - започна доволно Наум и вдигна чашата си, която досега бе седяла на земята до него. Един от тях се е записал като свещеник. Поне един. И знаеш ли откъде знам за това? Защото го открих!
Климент зяпна и усети как потта по гърба му изстива.
- Открих го, да! Всичко има в регистрите - засмя се отново Наум и усети как писарят срещу него се отпуска. - Когато ти си тръгна, нямаше какво да правя. Загложди ме любопитство. Знаеш как е: по цял ден се бориш с папируси, свитъци, сортираш, подреждаш, превеждаш... Не че се оплаквам, но е скучничко. И изведнъж! Убийство! Замислих се. Дали това са всички свещеници, дошли от Дръстър? Или има и други? Седнах и се порових. Е, не беше много лесно, но поне знаех какво да търся. И открих! Наум вдигна един от пергаментите пред себе си. - Керк, 27-годишен, дошъл от Дръстър преди половин година. Вярно, името не е славянско, но какво толкова? Може да се е криел или да е искал да заблуди някого. Такива неща стават често. Знаеш ли кое е най-интересното? Не пише с какво се занимава този наш Керк - Наум доволно отпи от виното. - Но е записано къде живее - новата черква „Дева Мария“, намираща се до източния ров.
Климент скочи на крака. Идеше му да разцелува по-възрастния мъж.
- Нямаш представа какво значи това! - извика развълнувано той. - Не спирай да търсиш! Трябва да намерим и другите двама. Ще дойда утре сутринта. Благодаря ти още веднъж, Науме! Няма да го забравя! - и изскочи през вратата.
С бърза крачка Климент излезе от двореца. Почти подтичваше по улиците на Вътрешния град, докато се насочваше към черквата. Без да обръща внимание на падащия мрак и прокрадващата се спасителна прохлада, писарят мислено чертаеше пътя си до черквата. Тя бе наскоро построена, малка, но спретната, дървена, както повечето нови църкви в Плиска. Християните гледаха да не бият на очи. Знаеха, че макар религията им да е разрешена, не трябва прекалено да дразнят околните.
Климент я бе запомнил, защото бе близо до странноприемницата, в която живееше, и няколко пъти бе виждал поклонници, идващи и отиващи към нея. Тя бе на хубаво място - малък хълм без други постройки наоколо.
Писарят бързо стигна до северната порта, мина през нея без проблеми и забърза в нощта. Придвижването във Външния град бе значително по-трудно. Тук нямаше удобни павирани улици, на всеки ъгъл клечаха просяци, които дърпаха минувачите за дрехите, бездомни кучета се мотаеха в краката на пешеходците, стичаха се нечистотии.
Улиците бяха пълни с хора, които се разхождаха в лятната прохлада, говореха си или бързаха занякъде. Пред пивниците вече излизаха първите подпийнали посетители, чиито неприлични песни огласяха нощта. Тук-там ставаха и леки сбивания, някой се провикна, че са му откраднали парите, женски глас весело изпищя, чуваха се смях и закачки.