Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Криминальные детективы » Отдел Убийства: Илюзия за грях
Отдел Убийства: Илюзия за грях - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Отдел Убийства: Илюзия за грях

Электронная книга - «Отдел Убийства: Илюзия за грях». Краткое содержание книги:

Убита е самотна старица, в колата си е взривен офицер от федералната служба за сигурност… Двата случая сблъскват московската криминална милиция и контраразузнаването. В разследването постепенно изплуват казанската групировка на мафията и нейният тайнствен главатар с прякора Аякс. Анастасия Каменска от отдел „Убийства“ и колегата й от ФСБ майор Ташков разплитат невероятно кълбо от чудовищни експерименти с нищо неподозиращи хора. Кой стои зад всичко това и струва ли то толкова трупове и разбити съдби…
1 ... 32 33 34 35 36 37 38 39 40 ... 178
Перейти на страницу:

— По чашка ли? Отлична идея — весело отговори той. — Благодаря за поканата. Ще изтичам да купя нещо за мезе.

— Аз имам — оживи се художникът. — Няма нужда от нищо.

Качиха се два етажа по-горе. В апартамента, където го въведе Фьодор, живееха още пет семейства и дългият тесен коридор бе задръстен с всякаква покъщнина и багаж — от легени и кофи до велосипеди и ски.

— Мини оттук, но внимавай да не се оцапаш — предупреди художникът, — тая врата скоро я мазаха, още не е изсъхнала боята.

Стаята на Фьодор беше голяма и светла, с висок таван. Тук веднага се усещаше женско присъствие. Наскоро прани пердета, чисти прозорци, всички мебели избърсани от прах, кокетни бурканчета с крем, наредени на нощното шкафче до дивана.

— А жена ти няма ли да се сърди? — за всеки случай попита Миша. — Току-виж се върнала и ни заварила как пием по никое време и сме разхвърляли.

— Тя няма да си дойде — безгрижно отговори Фьодор. — Днес е цял ден и цяла нощ на работа, ще се прибере чак утре сутринта.

— Добре тогава.

Фьодор взе да сервира масата, наизвади различни мезета от хладилника в ъгъла, а през това време Доценко разглеждаше закачените по стените рисунки.

— Твои работи ли са?

— Ъхъ — измуча художникът. — Харесват ли ти?

— Да. Мислех си, че рисуваш само на улицата и веднага даваш портрета на клиента.

— Невинаги. Случва се някой да не се хареса и портретът остава у мен. Пък и често правя наброски ей така, да не изгубя форма.

— Кого рисуваш в такива случаи?

— Когото ми падне — съседи, познати, понякога само лица по памет. Знаеш, през зимата работата намалява, късно се съмва, рано се мръква, на никой не му се стои на студа, нито на мене, нито на клиентите. Тогава работя повече по издателствата. Разбира се, не в големите, там си имат щатни художници, вземам на парче — я обложка, я рекламен плакат. А за да не губя форма, налага се да рисувам всички наред. Моливният портрет има по-особена техника, при това той трябва да се нарисува бързо. Така че постоянно се упражнявам да определям онези черти на лицето, които са най-характерни и се долавят от пръв поглед, иначе клиентът ще каже, че не си прилича. Сядай, ченге, всичко е готово.

Миша приседна до масата, огледа със съмнение мезетата, приготвени от домакина, и вдигна чашата си за наздравица.

— За нашето запознанство — предложи той.

— Да, наздраве — кимна Фьодор.

Обърнаха на екс първата водка и си взеха шпроти направо от консервната кутия, а после и по резенче домат. Художникът веднага наля пак чашите.

— Къде си се разбързал? — възрази Доценко.

— Така трябва. Да не може и куршум да прелети между първата и втората — делово поясни Фьодор. — А сега за твоя успех. Защото без успех не можеш.

— Прав си — съгласи се Доценко и с ужас си помисли, че куршумът може и да не прелети, но с тоя темп те направо сами ще се застрелят и ще паднат мъртвопияни под масата. Куршума човек може и да избегне някак, но от проникващия в организма алкохол няма спасение.

Той стана и отиде да разгледа портретите на стената.

— Тази коя е? — посочи хубаво момиче с голи рамене.

— Приятелка на съквартиранта от съседната стая. Отдавна го заряза, но портретът й остана да виси тук. Красива е, нали? Исках да му го дам за спомен, ама той отказа. Да я махаш, вика, от очите ми тая мръсница.

— Аз пък бих го приел — засмя се Доценко. — Обичам всичките си приятелки, дори онези, които са ме напуснали. Те са ме зарязвали не защото са мръсници, а защото аз не съм достатъчно добър. Защо да ги упреквам?

Алкохолът, изпит на гладно, започна да му действа бързо и Миша искаше да удължи паузата, за да не стане по-лошо. Взе си от масата парче хляб и салам, след което се насочи към другата стена. Вниманието му бе привлечено от портрета на мъж, който му се стори смътно познат.

— А този кой е?

— Дявол го знае! Рисувал съм го просто така, трябва да е моя измислица.

— Прилича ми на някого…

— Може — сви рамене Фьодор, палейки цигара. — Хората си приличат, казвам ти го като художник. Всички разновидности на носове, устни и очи са около петнайсет, а очертанията на веждите — дори по-малко. Цялата работа е в тяхната комбинация. Например виждаш ли оная рисунка между прозорците? Това е мой приятел, навремето бачкахме заедно по оформлението на музеите. А сега иди се виж в огледалото.

1 ... 32 33 34 35 36 37 38 39 40 ... 178
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)