Смърт заради смъртта

— Засега не виждам никакви научни материали — продължи да беснее дебеланкото. Отново задиша с подсвирване, тлъстото му лице с тройна брадичка постепенно придобиваше червеникав оттенък. — За сметка на това определено си спомням как вие уверявахте мен и всички членове на комисията, че вашата антена не оказва негативно въздействие върху средата. Именно затова ви разрешихме да я монтирате в град, а не на полигон, какъвто е редът. И аз, като председател на тази комисия, нося лична отговорност за взетото решение, а сега излиза, че сте ме измамили? Така ли е или не е така, вас питам?

— Изслушайте ме, Николай Адамович — спокойно отговори той. Вече беше овладял страха си и сега се чувстваше по-уверен. — На комисията бяха предоставени всички научни отчети по тази тема, не само вие сте ги чели. В отчетите пише черно на бяло, че ефектът, за който ви е информирало анонимното лице, не съществува. Не съществува, разбирате ли? Това първо. Сега второ. Кой ви изпрати анонимното писмо с резолюцията „да разберете какъв е проблемът“?

— Заместник-министърът Якубов. Това има ли значение?

— Разбира се, Николай Адамович. Всички знаят, че Якубов скоро ще се пенсионира. За неговото място днес има двама реални претенденти: Старостин и вие. Старостин е старо приятелче на Якубов. Като ви изпраща анонимното писмо, Якубов създава илюзия за обективност, а всъщност просто раздухва скандала, не го оставя да утихне. Та нали е можел да изхвърли писмото? Можел е. Вече много отдавна съществува правило учрежденията да не се занимават с анонимни сигнали и никой не би го упрекнал. Той би могъл да ви извика и да ви попита възможно ли е написаното да е истина. И вие бихте му казали, че не е възможно. И толкоз, Николай Адамович, край на разговора. Но — в случай че той ви имаше доверие и изпитваше добри чувства към вас. Вместо това обаче той ви изпраща писмото със своята резолюция чрез секретариата, та още пет чифта очи да го прочетат и запомнят, тъй че след два дена цялото министерство да научи, че в наблюдавания от вас институт се е заформило някакво скандалче. И още нещо си помислих, Николай Адамович. Дали именно Старостин не е организирал това анонимно писмо?

— Възможно е — изхриптя дебеланкото и отново извади флакона с аерозола. — Този гад на всичко е способен. От него добро не чакай. Може и да сте прав. Но все пак ми кажете веднъж завинаги: съществува ли тази „обратна примка“ или не?

— Не. Не, не и пак не. Изхвърлете това от главата си.

На излизане от началническия кабинет той си помисли: „Има ефект, има. И то какъв! Но ти, дебел неграмотен кариерист такъв, не е нужно да го знаеш. Ще ти навреди на съня.“