Смърт заради смъртта

— Да, ясно — закима тя. — Разбирам. Иска ли се нещо от мен?

— Само да отговорите на въпросите ни. Надявам се да не ви отнемем много време, още повече че май компютърът ви не е в ред. — Мъжът отново се усмихна, този път дяволито. — Докато го поправят, нека си поговорим, ако нямате нищо против.

— Да вървим — каза Ина, отвори вратата и излезе от кабинета на Бороздин.

— Казвам се Коротков — представи се служителят от милицията, когато Ина го заведе в своята стая и го настани до масата. — Юрий Викторович. И тъй, започваме ли?

— Добре. — Лицето на Литвинова вече изразяваше внимание и готовност за работа.

— Добре ли познавахте Григорий Войтович?

— Много добре — уверено отговори тя. — Дълги години сме работили заедно, заедно бяхме и аспиранти.

— Тогава разкажете ми за семейния му живот. Как се е оженил, как е живял с жена си, дали не са имали конфликти и така нататък.

— Имаха — веднага започна Литвинова. — Имаха конфликти, и то жестоки. Гриша не говореше за това пред никого, може би само пред мен, защото отдавна бяхме приятели. Общо взето, не беше твърде общителен, в службата не споделяше личните си проблеми с никого. Но с мен споделяше.

— Каква е била причината за конфликтите?

— Трудно е да се каже, причините са много. — Тя се замисли. — Женечка беше много по-млада, вероятно знаете, че Гриша беше застаряващ ерген, дълго търси своята принцеса. Когато срещна Женя, влюби се безумно, а след като толкова дълго бе чакал и избирал, и изискванията му за бъдещата му съпруга бяха високи. Много беше потиснат, когато му се стореше, че Женя не отговаря на „идеалния стандарт“. Но това се случваше рядко, тя беше чудесно момиче. И много красиво.

— Обичаше ли съпруга си, как мислите?

— Безумно! — разпалено възкликна Ина, но веднага се сепна. — Впрочем нали знаете, човек не може да надникне в чуждата душа…

— Продължете, моля — окуражи я Коротков.

Ина се запъна. „Глупачка — скастри се мислено. — Никой не те дърпа за езика. Щом Гриша я е убил, значи е имало нещо. И това нещо трябва да е напълно осезаемо, конкретно, за да звучи убедително на един милиционер. Ревност, пари — каквото и да е, но да звучи убедително.“

— Разбирате ли, Женя беше истинска красавица и работеше в телевизията, снимаше се в реклами. Естествено около нея се въртяха много мъже, ухажваха я. Имаше много поклонници, а нали беше млада, обичаше приятните неща, флиртовете, кокетирането. Това е разбираемо и аз по никакъв начин не я осъждах, дори се опитвах да убедя Гриша, че не бива да реагира толкова болезнено. Но той не ме слушаше.

— Значи смятате, че поводът за убийството може да е бил ревност?