Смърт заради смъртта
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #5
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 954-459-924-X
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Смърт заради смъртта». Краткое содержание книги:
— Откъде да знам? — сви рамене Настя. — И през ум не ми е минало да го питам. Има ли значение?
— Просто се интересувам.
— Юрка, стига си откачал! Нека жената да пофлиртува с един красив богат мъж, това е полезно.
— За какво е полезно?
— За поддържане на формата. Жената трябва да има възможност да бъде жена поне половин час месечно. Ти даваш ли й такава възможност?
— Ами… аз… — стъписа се Коротков. — Старая се.
— Е, и той се старае. Недей се перчи.
Навън вече съвсем се беше мръкнало. Четиримата стигнаха до изхода и там се разделиха. Юра и Людмила тръгнаха към метрото, искаше им се още малко да бъдат, заедно, затова не приеха предложението на Настя да ги откара с колата.
— Имате много привлекателна приятелка — каза гостенинът, докато се качваше в колата. — Но ми се струва, че съпругът й е доста ревнив. Толкова злобно ме гледаше! Надявам се да не съм го оскърбил?
— По никакъв начин — успокои го Настя. — Особено като се има предвид, че не й е съпруг.
— О, тогава всичко ми е ясно! — плесна с ръце испанецът. — И на мен ми се стори странно, защото съпрузите рядко са толкова ревниви, колкото вашия Юрий. Задочно му поднасям извиненията си.
— Ще му ги предам — усмихна се Настя и зави към проспекта.
Ина Литвинова уморено хвърли торбите в кухнята и се огледа. На масата имаше две неизмити чашки и празна бутилка от джин, в една чиния засъхваха останки от сандвичи със салам и пресни краставици. Юля пак е довела някого тук, сигурно пак се е напила и е хукнала да си вее полите. Господи, само да се прибере! Ина беше готова да й прощава всичко, само момичето да не я изостави. Нека си води гости, нека излиза с тях, само да се връща!
Най-много от всичко Ина се страхуваше да не би Юля да се влюби в някой мъж. Юля беше равнодушна към женското тяло, не изпитваше към него нито влечение, нито отвращение, но след като по волята на съдбата се свърза с Ина Литвинова, реши да си уреди живота временно в ролята на нейна партньорка. Вземаше от Ина пари, използваше апартамента й, позволяваше й да я храни, пои и обслужва, но в замяна на това честно се стараеше в леглото, макар това да не й доставяше особена радост. Но — какво ли няма да направиш, когато шестчленното ти семейство живее в комунална квартира, баща ти е закоравял алкохолик, а един от братята ти страда от болестта на Даун. И това вечно безпаричие…
Ина знаеше това, както знаеше и че рано или късно Юля ще я напусне. Но дано остане колкото може повече! Трябват пари, много пари, та поне известно време да удържи при себе си тази белокожа рижава малка кучка с безсрамни светлозелени очи и толкова съблазнително тяло…
Пета глава
В живота на Анастасия Каменская определено бе започнал отвратителен за настроението й период. Ядосана още от събота, когато разбра, че ще трябва да си погуби целия неделен ден по майчиния си приятел, в понеделник тя отиде на работа доста оклюмана. И тук я очакваше нова неприятност.
Както се качваше по стълбището в зданието на Градското управление на вътрешните работи, се сблъска с Катя от счетоводството.
— Каменская, защо не идваш да си вземеш премиалните? Лична покана ли чакаш?
— Ха, какви премиални? — радостно се изненада Настя.
— Годишни. Всички вече си ги взеха, само заради тебе ведомостта още е в касата.
— О, ами аз не знаех, че и на мене са дали. Непременно ще прескоча.
— Хайде де, не била знаела! — ядно изпухтя Катя. — Че то кога е било на тебе да не ти дадат! Нали си ни любимата жена на полковник Гордеев…
След като пусна отровната стрела, Катерина продължи пътя си нагоре, по своите си работи. Настя почувства как бузите й пламнаха. Отдавна не беше чувала по свой адрес мръсни намеци за връзка с началника й. „Изгубила съм форма — помисли си тя. — По-рано не можеха да ме стъписат с подобни гадости. Дори да не намирах какво да отговоря, поне не се изчервявах и не губех дар слово.“
Прегърбена и едва влачейки крака, тя се добра до кабинета си, хвърли якето на един стол и включи бързовара. Докога ще продължава това? Още когато започна работа на „Петровка“, тя често улавяше недоумяващи и откровено недоброжелателни погледи, чуваше злобно и мръсно шепнене зад гърба си — че нали, как можа Гордеев да довлече от районното управление тази сополанка, дето нищо не върши, а само седи по цели дни в кабинета си (самостоятелен кабинет! Помислете си само: какво кощунство! И то когато детективи с двайсетгодишен стаж се тъпчат по трима в една стая!) и се прави, че мисли. Нужно беше да мине доста време, та основната маса зложелатели да поутихне, защото оперативните работници от отдела по борба с тежките престъпления спрямо личността сами започнаха да им запушват устата, след като разбраха, че доведената от Колобок хлапачка умее да върши маса необходими и полезни неща. Да, не я бива да тича и да стреля, тя не мръзне по засади и не се трепе в обиколки по жилища, не ходи на местопроизшествия и не се бори с гаденето при вида на разкъсани, а понякога и полуразложени трупове. Но за сметка на това умее да мисли, да анализира, да обобщава, има богата и нескована от нищо фантазия, съчетана с дисциплинираната работа на хладнокръвен ум, и феноменална памет, която й позволява да удържа в главата си едновременно най-разнообразни и разпилени във времето факти, обстоятелства, имена, дати и адреси. И за нея няма нищо по-важно и интересно от работата, която върши. И ето ти сега, пак…