Смърт заради смъртта

Людмила мълча известно време, като хвърляше бързи коси погледи към жената на съседната маса и нейния събеседник. После се втренчи в Юра.

— Коротков, гнусен и аморален измамник такъв! Определил си й среща тук, нали? Пак ще работите, така ли? За какво, по дяволите, ме измъкна от къщи? За прикритие ли?

Той се задави и се закашля.

— Ох, Люска… Може ли да стоварваш толкова въпроси едновременно върху човек, който се храни? Искаш да се задавя и да умра ли? Да, определих й среща тук. И си помислих, че след като имам възможност да се пооткъсна в неделя от дома и семейството, ще бъда пълен глупак, ако не опитам да те видя. Спомни си само къде и как се срещаме. За половин час за четирийсет минути, по чужди апартаменти, все бегом, все набързо. А си говорим само по телефона, защото когато се виждаме, нямаме време за приказки. Люся, та аз не съм сексуален бандит, иска ми се да си поговоря с тебе, да те погледам в очите, да се полюбувам на лицето ти, да подържа ръката ти. Не можеш ли да разбереш това? За това ли ме упрекваш?

— Извинявай — примирително се усмихна Людмила. — Но щеше да е по-добре да ми го кажеш предварително.

— Защо?

— Ами че ти почти ми се обясни в любов, от две години и половина такова нещо не ти се е случвало. А знаеш ли колко ми беше приятно да те слушам? След такива думи щях да съм в добро настроение вече от три часа.

— Защо бе, непременно ли трябва да ти се обяснявам?

— Непременно.

— Е де, Люся, и без това сме заедно, защо са ни нужни думи?

— Какъв си глупак, Коротков! — беззлобно се засмя тя. — Какво ще правим сега? Ще чакаме тя да ни познае, или ние ще й се обадим?

— Всъщност искаше ми се ти да я познаеш. Нали седя с гръб към нея, уж не я виждам. Дори не знам как е по-добре — зачуди се той. — Дали да не почакаме тя да ни се обади?

— Има да чакаме до утре — уверено каза Людмила. — Тя дори не ни поглежда, толкова се е заплеснала по своя испанец. Да не би да се е влюбила?

— Не — завъртя глава той, — решила е да се омъжи за Чистяков.

— Сериозно? Световна революция! Тогава да започваме с Божията помощ…

След няколко минути четиримата седяха на една маса и оживено разговаряха. Людмила ловко привличаше вниманието на задморския гостенин, като му задаваше безброй въпроси и въодушевено коментираше отговорите му. В края на краищата испанецът се посвети изцяло на новата позната, започна да й говори на лош английски, но за сметка на това без помощта на Настя, която до този момент им беше преводачка.

— Казвай сега — полугласно се обърна Настя към Юра, след като се убеди, че гостенинът се е увлякъл в разговора с Люда и няма да се почувства негостоприемно изоставен.

— Вече ти разказах за хулигана Свиридов. Колкото до опита за обир на банката, там е глухо като в танк. Сред материалите по делото е имало показания на свидетели, но не е било възможно да се направят словесни портрети на престъпниците: всичките са били с маски. От местопроизшествието са били иззети някакви следи, но всички образци, веществени доказателства и тем подобни са били в момента на кражбата у експертите, те тъкмо са подготвяли заключението си. Ако целта е била да се открадне точно това дело, кражбата излиза някак безсмислена. Там не е имало абсолютно нищо.