Смърт заради смъртта
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #5
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 954-459-924-X
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Смърт заради смъртта». Краткое содержание книги:
— Знаеш ли какво не мога да разбера? — замислено изрече Настя. — Делото за опита за обир е прясно, към момента на кражбата е било на три дена. Делото за хулиганство е било при следователя само от седмица. Самоубийството на Войтович — също от шест-седем дена. Но делото на Дима Красников е било при Бакланов от 12 септември. Към момента на кражбата то е било в производство от три месеца и половина. И то, при положение че момчето е било заловено на местопрестъплението и не и имало нищо за разследване. Дори не разбирам защо Бакланов го е тикнал в ареста. От къде на къде, питам? И после, за да държи делото при себе си повече от два месеца, Бакланов е трябвало да отиде при прокурора и да помоли за удължаване срока на следствието. С какво е аргументирал молбата си? Защо прокурорът му е удължил срока?
— Вече питах Люска, все пак е бивш следовател, а и в своя институт се занимава с предварителното следствие. Тя ми обясни популярно всичко. Аска, не търси подводни камъни, това е най-обикновена, макар и едромащабна бъркотия. Повтарям по букви: Борис, Ърнест, Руслан, Клара, Олга, Таня, Иван, Ябълка. Бакланов е можел изобщо да не ходи при прокурора, никой нямаше да се сети, че делото кой знае откога се търкаля в касата му. А е можел и да отиде с фалшив документ и без да показва делото, да получи удължаване срещу честна дума. Можел е също така просто да звънне по телефона: Иван Иванич, трябва ми едно удължаване, но съм толкова заринат с работа, че все не мога да прескоча при вас. А онзи да му отговори: Добре де, когато имаш път насам, отбий се, ще решим между другото и тези въпроси. Но най-често следователите натирват делото в касата и то се вкисва там без каквото и да било прокурорско благоволение.
— Но защо? — учуди се Настя. — Защо не е приключил това нищо и никакво дело и не го е предал в съда? Защо е трябвало да го натирва в касата?
— Ох, Настася, направо си някаква идеалистка! Колко печели един следовател? Правилно, малко. А колко работа има да върши? Правилно, много. Иска ли му се да има много пари, а пък като това не става — поне свободното му време да е повече? Отново правилно, иска му се. Е, как мислиш, ще си троши ли той ценното време в службата, за да приключи едно, както ти се изрази, нищо и никакво дело? Правилно мислиш, Анастасия, няма да си го троши. Най-вероятно ще каже, че отива в прокуратурата, а всъщност ще се прибере вкъщи да си ремонтира апартамента. Ще съобщи, че е „на случай“, а всъщност ще хукне да консултира някоя фирма — срещу долари между другото. Или просто ще изчака юридически неграмотният престъпник или неговите също толкова невежи родители да му дадат подкуп, за да прекрати делото на някакво подходящо основание. Ами че те не знаят, че сега няма другарски съдилища, които назначават гаранти на престъпниците, комисиите за престъпления от страна на непълнолетни извършители също отдавна ритнаха камбаната. Ще вземе парите, а после ще каже, че е направил всичко възможно, но оня злобар прокурорът не е потвърдил постановлението. Не всички са като тебе. За тебе в живота няма нищо по-интересно от работата, ама за тебе. А за огромното болшинство наши колеги работата е бреме, което те гледат по-скоро да отхвърлят от раменете си и да се заемат с нещо по-полезно за джоба. Ясно ли ти е?
— Теоретически да, но практически — не — честно отговори Настя. — Не искам да ми става ясно, защото е оскърбително. Примерът за мене е Костя Олшански. Има вкъщи две момичета, на него пари не му ли трябват? Но той опъва като вол, и то не защото някой го притиска, просто има съвест. Трябва ли да гледам на него като на смешно изключение от отвратителното правило? Не искам и няма да го направя.
— Добре де, не кипвай сега, успокой се. Не всички следователи работят през куп за грош, повечето наистина работят нормално. Просто се опитвах да ти обясня защо Бакланов…
— Разбрах, благодаря ти. Случайно да знаеш дали Доценко е събрал сведенията за повикванията на „Бърза помощ“?
— Май още ги събира. Днес го видях в службата, ровеше се из някакви километрични списъци. Я слушай, тоя твой идалго да не ми отнеме Люся? Нещо много нежно я заглежда.
— Ами да я гледа, не се тръшкай. Ще я погледа малко и ще си замине за Испанщината, няма да я повреди я.
— Женен ли е? — попита Юра.