Смърт заради смъртта

Докато Коротков разпитваше служителите от лабораторията, в която бе работил Войтович, Настя Каменская седеше в отдел „Личен състав“ на Института и разглеждаше личните досиета на служителите. Първо отбра всички мъже, после отдели онези, които бяха между четирийсет и петдесет и пет годишни. Шитова беше определила, че тайнственият гостенин е бил между четирийсет и пет и петдесетгодишен, но Настя за всеки случай разшири рамките, като прибави по пет години към долната и към горната граница. Знае ли се как може да изглежда човек, ако добре се грижи за себе си, или обратното — боледува или води нездрав начин на живот. И после — на показанията на Шитова не можеше много да се разчита, като се имаше предвид в какво състояние е била тогава.

От хората между четирийсет и петдесет и пет годишна възраст направи подбор въз основа на снимките в личните досиета. Изключи тъмните брюнети и учените с побелели коси. Плешивите и онези, чиито лица не можеха да бъдат наречени „средноевропейски“ — също. В отделна купчинка подреди мъжете с мустаци или брада: снимките не бяха правени вчера, а сега тези хора като нищо можеха да бъдат гладко избръснати. В друга купчинка попаднаха хората, които не бяха родени и израснали в Централна Русия. При тези хора доста често се среща акцент, едно характерно „окане“ или „хъкане“, макар че този акцент през дългите години живот в Москва можеше и да е изчезнал. Тях, както и мустакатите и брадатите, също трябваше да ги провери. Накрая останаха онези, които Настя нарече условно „чисти типове“: средноруси, без ярки особени белези, кореняци московчани или петербургчани, без растителност по лицето.

Тя помоли началството да уреди някоя общителна лаборантка да я разведе из Института, като се спира при всеки срещнат и невинно бърбори с него на предварително „поръчани“ от Настя теми. Двете вървяха по дългите коридори и заплетените преходи между отделните сгради, слизаха в мазето, качиха се с асансьора до последния етаж, където се полюбуваха на плътните метални врати със солидни ключалки, затварящи входовете към стълбищата, от които би могло да се излезе на покрива. На покрива, както й обясни лаборантката, се намирали многобройни специални устройства „по профила на Института“, без които било невъзможно да се води научната работа.

В края на разходката краката на Настя я боляха, гърбът — също и тя мечтаеше единствено да полегне някъде. Но за сметка на това бе успяла да научи много полезни неща. От мъжете, които носеха мустаци, никой не бил променял външността си, но двама от предишните брадатковци се били обръснали. Единият от тях в началото на декември си счупил крака и още лежал гипсиран, а втория Настя веднага прехвърли в групата на „чистите типове“. От служителите, които можеха да имат, макар и незначителен акцент или особено произношение, което ухото на московчанин би забелязало, вниманието й бе привлечено от един роден в Орел и от един, роден в Рязан, а е прието да се смята, че хората от тези региони говорят много правилен руски. Предположението й се потвърди изцяло и тези двама души също бяха прехвърлени в групата на „чистите“. Накрая от онези, които бяха образували първоначално тази група, Настя зачеркна трима. Единият едва произнасяше звуците „р“ и „л“ и изобщо имаше затруднения с почти половината съгласни от азбуката. Другият доста забележимо заекваше. Третият бил прекарал целия декември на стаж в чужбина.