Смърт заради смъртта

— По принцип е възможно — замислено се съгласи Доценко. — Когато си на зор, всички средства са приемливи.

— И второ, излиза, че след като е откраднал делата, първата му работа е била да ги прочете. От едно от тях е извлякъл и запомнил, а може и да си е записал сведения, срещу които при удобен случай би могъл да получи пари. Имам предвид делото на Красников. Шантажът чрез разгласяване тайната на едно осиновяване е мерзост. Но Галактионов очевидно не мисли така. И с лекота ги дава на първия срещнат познат, който му иска пари назаем. Не е много красиво, съгласете се.

— Но, Анастасия Павловна, не можем да бъдем сигурни в това — възрази Миша. — Ами ако Ликов лъже?

— Ако Ликов лъже, ако Ликов лъже — замислено повтори тя. — Ето затова трябва да разберем какво е представлявал Галактионов. Мишенка, спомняте ли си показанията на неговата колежка от банката как помагал при организирането на лечение в чужбина? Как без да жали личното си време, возел със собствената си кола болни деца на консултации? Още днес идете там и се поровете в тази работа. Никой, освен тази жена, не посочи у него особена доброта и безкористност. Може би тя го е познавала по-добре от другите? Може би Галактионов е бил таен благотворител като Юрий Деточкин, изигравал е едрите акули на бизнеса и тихомълком е превеждал пари за детски домове и болници. Трябва добре да проучим характера му и на тази основа да изградим версията си, а засега ще работим с това, което имаме. Да продължим. С човека от Института Галактионов се среща в жилището на своята приятелка, когато нея я няма вкъщи, тоест през деня. Вероятно първата им среща се е състояла някъде между 15 и 19 декември, тоест известно време след самоубийството на Войтович и няколко дена преди кражбата на делата. Ако Галактионов се е наел да помогне, трябвало му е време за подготовка. Да огледа обстановката и така нататък. На 21 декември той успешно осъществява намерението си и на 22 декември се среща с човека, от Института пак в жилището на Шитова, очевидно за да му предаде делата и да получи уговореното възнаграждение. Или не, не за да го получи. Най-вероятно е трябвало да получи хонорара в друг ден. За съжаление Шитова се е почувствала зле и се е прибрала от работа рано. Галактионов я моли да не влиза при тях и да не им пречи, защото имат сериозен разговор. Как са се развили събитията по-нататък знаем от разказа на Шитова. А след два дена Галактионов отново се среща със своя познат. Този път му е бил последният. Човекът от Института е отровил Галактионов, унищожил е своите следи из жилището и си е отишъл. Ако не беше се изтървал случайно за служителката, която била откарана от работа с „Бърза помощ“, ние бихме могли само да му помахаме с ръчица и да се простим с надеждата някога да го открием. На практика Шитова не си го спомня и не може да го опише. Естествено — тя е била почти в безсъзнание. Тоест сега разбираме, че цялата работа е свързана с Войтович, а ние трябва да търсим убиеца на Галактионов в Института.