Смърт заради смъртта

Опитвайки се да надвие внезапната обида, Настя автоматично свари кафето, машинално хвърли в чашката две бучки захар и седна зад бюрото. По дяволите, каза си, дано Катерина се задави със злобата си, а ти не бива да допускаш нечий мръсен език да ти пречи да работиш нормално.

Гаврътна парещото кафе и тръгна към Миша Доценко.

— Ето — подаде й той огромния списък от повиквания на „Бърза помощ“ от септември до Нова година. Шитова е била настанена в болницата на 22 декември. — Отбелязал съм всички излизания на линейки, където е посочено „подозрение за извънматочна бременност“.

Настя кимна одобрително. Само преди две години доверчивият, интелигентен Миша със сигурност щеше да поиска сведенията само за интересуващите го повиквания на „Бърза помощ“, списъкът щеше да бъде много по-кратък, но тогава Настя щеше постоянно да се тормози от съмнението дали хората, които са съставяли този списък, не са допуснали грешка. Хората не са машини, те винаги се уморяват и грешат, особено когато трябва от масата сведения да избират някакви определени. Те може да пропуснат нещо, нещо да не догледат, в края на краищата просто да претупат работата. Миша дълго не можеше да свикне с изискванията на Настя, понеже смяташе, че тя абсолютно несправедливо предварително подозира хората в недобросъвестност, и едва след като се опари на няколко пъти, призна, че е права. Ето защо този път взе сведения за всички повиквания, за да направи подбора лично и после Настя отново да го провери.

Тя взе списъка, върна се в кабинета си и заключи вратата. Нищо не трябва да пречи на работата, която изисква внимание и съсредоточеност. До началото на оперативката оставаше почти половин час и тя се надяваше да прегледа поне част от списъка. Много й се искаше да се опита да открие тайнствения гостенин, когото Галактионов е завел в дома на своята любовница, когато тя със сигурност не е трябвало да си е вкъщи. Според разказите на свидетелите това не е било характерно за него, значи гостенинът е бил специален, особен. А два дена след тази среща Галактионов е умрял, отровен с цианид… Няма никакви основания да подозираме самоубийство. Отворената ампула с отровния прашец е била намерена там, на местопроизшествието. Чашката със засъхналите остатъци от кафе и слаби следи от цианида е била на масата в хола, а във фотьойла до масата е изстинал моментално починалият Галактионов. И на ампулата е имало само негови отпечатъци. Но експертите, изследвали всеки сантиметър от апартамента, са казали съвсем определено, че част от предметите са били избърсани. Именно онези предмети, на които непременно остават следи от хора, влизали в жилището. Странно би било да се предположи, че Галактионов, след като е решил да се самоубие, предварително грижливо е почистил, още повече че джезвето, в което е сварил кафето, си е останало неизмито на котлона. От самото начало никой не се съмняваше, че това е било убийство. Само ампулата…