Незаключената врата

— Е, харесва ли ти моето жилище? — поинтересува се Виктор.

Юля лениво завъртя глава, огледа стаята.

— Уютно е — каза с лека усмивка. — Но някак несъвременно. Сега малко хора имат вкус като твоя. Ти по принцип ли се придържаш към класиката, или това е поза? Сигурно не искаш да бъдеш като всички, а?

Ох, дявол да го вземе! Само да знаеше… Виктор харесваше чистите отчетливи линии на стила модерн, мечтаеше да има свой дом, оформен в предизвикателно ярки тонове, целия в метал, стъкло и пластмаса. Ако ще е масичка — непременно да е с едно тънко краче и стъклена повърхност, в никакъв случай не обла. Фотьойлите и диваните — с правоъгълни облегалки, тапицирани с черна и бяла кожа. В банята — плочки в черно и бяло. Стените — сини или виолетови. Черен таван. Крещящо червена кухня. Оригинални лампиони. И всичко по дизайн и материали да бъде леко, въздушно и непременно с остри ъгли. Такъв виждаше своя дом Юрка Симонов и именно затова жилището на Виктор Слуцевич се оказа негова пълна противоположност. Тъмни приглушени тонове, тежка класическа мебел от естествено дърво, тежки меки кресла и диван, плътни завеси, които почти не пропускат дневната светлина. Той мразеше жилището си и същевременно чувстваше, че свиква с него и че дори нещо вътре в него самия започва да се променя, става по-приглушено, не така предизвикателно. Едновременно с раздразнението обстановката в жилището будеше у него чувство на спокойствие и сигурност. Тук не му се искаше да кани гости, да организира шумни сбирки с пиене и мадами. Тук му се искаше с часове да седи неподвижно, вперил поглед в телевизора или в книга. И това също беше ново в живота му. Енергичният, подвижен Юрка Симонов, който нито миг не стоеше на едно място, бавно умираше у него. А кой се раждаше на негово място? Неизвестно. Той инстинктивно се противеше на раждането и формирането на новото същество вътре в него, ето защо за половин година така и не направи това, което го съветваше оня умник, специалистът психолог. Не си намери нови приятели, не си изгради постоянна връзка с жена. „Новият живот трябва да се създава, да се конструира съзнателно и целенасочено — поучаваше го онзи. — Животът не е само биологически процес, състоящ се от сън, хранене, задоволяване на естествените нужди и либидото. Животът е твоята среда, събиранията с хора, участието в битието на приятелите ти, отношенията ти с жена. Той е всичко, което поражда общи интереси, общи разговори и впоследствие — общи спомени. Трябва да живееш така, че най-късно след година да имаш възможност по всякакъв повод да разкажеш случка от живота си. Забележи — от новия си живот, а не от онзи, предишния. За една година трябва да напълниш бележника си с нови телефони, а живота си — с преживявания, събития и факти, които пълноценно ще заменят преживяванията, събитията и фактите от предишните трийсет години“.