Възходът на Ордата [bg] [ЛП]
- Автор: Голдэн Кристи
- Серия: World of Warcraft(bg) #2
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Читанка
- Переводчик: Катина Цонева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Възходът на Ордата [bg] [ЛП]». Краткое содержание книги:
Една истинска история за магия, война и героизъм, базирана на най-продаваната и награждавана поредица компютърни игри на Blizzard Entertainment.
Настъпи хаос.
Дуротан остана сразен и не можеше да повярва на ушите си. Той се огледа, за да потърси погледа на Оргрим и се вторачи в големите сиви очи на приятеля си, в които видя същия шок, който той самият почувства. Дренаите? Със сигурност нещо не беше наред. Гроните — да, може би се бяха натъкнали на някакво познание, което да използват срещу орките… но не. Не и дренаите.
Те дори не бяха воини на нивото, на което бяха орките. Те ловуваха, да, но защото се нуждаеха от месо точно толкова, колкото и орките, за да оцелеят. Можеха да се преборят с грон и понякога дори са помагали на оркските ловни хайки. Мислите на Дуротан се върнаха назад във времето, когато две оркски деца бягаха от огър, чиито стъпки разтърсваха земята, и високите сини воини се появиха от нищото, за да ги спасят. Защо биха рискували да спасяват две момчета, ако наистина са така методично зли, както смята Нер’зул? В това нямаше никаква логика. В нищо от това нямаше логика.
Нер’зул призоваваше за тишина, но не я получаваше. Блекхенд бе станал на крака, вените изпъкваха по дебелия му врат, а Оргрим правеше всичко по силите си да усмири вожда си. После въздухът бе пронизан от ужасен шум, който проглуши ушите на всички и едва не спря сърцата им. Гром Хелскрийм също бе на крака, с отметната назад глава и изпъчени гърди, а черната му долна челюст бе толкова широко отворена, сякаш се бе откачила като на змия. Нищо не можеше да се сравни с бойния вик на Хелскрийм и точно той осигури тишината. Гром отвори очи и се усмихна на Нер’зул, който изглеждаше напълно смаян от това, че досегашният му опонент толкова бързо бе станал негов съюзник.
— Оставете шамана да продължи — каза Хелскрийм.
Такава пълна тишина настъпи след изблика му, че думите му бяха чути от всички, макар да бяха произнесени с нормален тон.
— Искам да разбера повече за този нов стар враг.
Нер’зул се усмихна в знак на благодарност.
— Знам, че това ви изненадва. Аз самият бях шокиран. Но предците не лъжат. Привидно доброжелателните същества са чакали с години, докато стане време да ни атакуват. Седели са спокойно в странните си сгради, построени с материали, които не познаваме, и крият тайни, от които бихме имали огромна полза.
— Но защо? — Дуротан продума, преди дори да осъзнае, че го прави.
Множество лица се обърнаха към него, но той не отстъпи.
— Защо ще искат да ни атакуват? Ако пазят такива огромни тайни, какво могат да поискат от нас? И как бихме могли да ги надвием, ако всичко това е истина?
Нер’зул изглеждаше смутен.
— Не знам това, но знам, че предците са притеснени.
— Ние имаме числено превъзходство — изрева Блекхенд.
— Не е особено голямо — отсече Дуротан. — Не и срещу напредналото им познание. Те са дошли с кораб, който плава между световете, Блекхенд. Мислиш ли, че биха се поддали на стрели и секири?
Гъстите вежди на Блекхенд се сключиха. Той отвори уста да отговори.
— Това се е готвило като яхния на огън от десетки години — прекъсна ги Нер’зул, предотвратявайки вероятен спор. — Решението и евентуалната победа няма да се появят за една нощ. Не искам всички да се впуснат във война незабавно. Трябва да се подготвим. С шаманите ви трябва да обсъдим правилната посока на действие. Трябва да отворите съзнанието и сърцето си за съюз, който да осигури победата ни.
Той умолително разпери ръце.
— Ние сме отделни кланове, да, всеки има свои традиции и наследство. Не искам от вас да се откажете от славната си история. Просто искам да отворите ума си и да приемете единството на клановете, които са силни и сами, но заедно ще се превърнат в неудържима сила. Всички ние сме орки! Блекрок, Уорсонг, Тъндърлорд28, Драгънмоу29… не виждате ли колко малко значение имат различията ни? Ние сме един и същ народ! Всички ние искаме сигурен дом за децата си, успех в лова, партньори, които да ни обичат, и почит на предците. Приликите ни са много повече от различията.
Дуротан знаеше, че това е вярно и погледна към приятеля си. Оргрим стоеше зад вожда си — изправен, страховит и сериозен. И когато срещна погледна на Дуротан, кимна.
Имаше орки, които не подкрепяха необичайното приятелство между двамата авантюристични и — както Дуротан можеше да признае — пакостливи младежи. Но Дуротан нямаше да бъде това, което е днес, ако не се бе поучил от непоклатимата сила на Оргрим, и знаеше, че Оргрим мисли същото за него. Но дренаите…
— Мога ли да получа думата?
28
Тъндърлорд — Thunderlord (англ.) — thunder (гръмотевица); lord (лорд, господар). — Б.пр.
29
Драгънмоу — Dragonmaw (англ.) — dragon (дракон); maw (паст, търбух). — Б.пр.