Приливи на Мрака [bg] [ЛП]

Той се завъртя и огледа хората около себе си. Лотар разговаряше с Утър, а Туралиън им завиждаше за спокойствието. Двамата изглеждаха леко нетърпеливи, но иначе бяха запазили пълно спокойствие. Дали това се дължеше на по-големия им опит? Кадгар гледаше навън към полето и явно бе усетил погледна на Туралиън, защото се обърна към него и му се усмихна.

— Нервен ли си? — попита го той.

Туралиън не успя да сдържи усмивката си.

— Много — призна той.

Туралиън бе израснал с обичайното чувство на уважение, но и притеснение от магьосниците, но Кадгар беше различен. Може би защото бяха почти на една възраст, макар че магьосникът изглеждаше десетки години по-стар. Или може би просто Кадгар не се държеше надменно с останалите не-магьосници, както Туралиън бе забелязвал да се държат други магьосници. Двамата бяха започнали да си говорят свободно още от първия ден, когато Архиепископ Фейол го запозна с него, и дори беше започнал да го харесва. Той харесваше и Лотар, но се и възхищаваше от опита и военните умения на командира си. Вероятно Кадгар бе дори по-силен, но някак си бе по-открит и Туралиън бързо се сприятели с него. Той бе единственият, с когото лейтенантът можеше да сподели страховете си.

— Не се тревожи — посъветва го Кадгар. — Всички сме така. Номерът е просто да не се поддаваш.

— И ти ли си нервен?

Магьосникът се усмихна.

— По-скоро съм уплашен до смърт — призна си той. — Както всеки път по време на битка. Но Лотар ми каза, че трябва да ме е страх. Когато човек не го е страх, става нехаен и точно тогава може да пострада.

Туралиън кимна.

— Учителите ми казваха подобни неща — той поклати глава. — Едно е да го кажеш, но е съвсем друго да го мислиш наистина.

Другарят му го потупа по рамото.

— Ще се справиш — увери го той. — Щом започне битката, няма да имаш време да му мислиш много.

Двамата се обърнаха и се загледаха навън. Регионът Хилсбрад носеше името си заради множеството хълмове, с които бе осеян, и армията на Алианса бе разположена на последната линия хълмове, с лице към Саутшор и Голямо море36 отвъд него. Виждаха се приближаващите кораби на Ордата — огромни тежки съдове от метал и почернено дърво, без платна, но с множество редици от гребла. Лотар възнамеряваше да посрещне Ордата веднага щом излезе от водата, за да не й дава възможност да се разпростира по-далеч. Флотилията на Праудмуър вече беше атакувала и унищожила няколко кораба, изпращайки хиляди орки на дъното на океана, но Ордата бе толкова многобройна, че понесените щети бяха само по периферията й, докато основната част от корабите продължаваха към брега. Предстоеше сериозен сблъсък на сушата.

— Почти достигнаха брега — докладва Алериа, чиито очи виждаха по-далеч от техните и се обърна към Туралиън. — По-добре пригответе хората си за атака.