Приливи на Мрака [bg] [ЛП]

— А вие? — попита Лотар, който забеляза, че тя спомена само корабите.

— Аз дойдох по собствено желание — гордо отвърна тя, отмятайки глава назад, както правеха буйните жребци, когато някой посмееше да ги предизвика. — Аз съм рейнджър и реших да доведа своя отряд и да ви предложа помощта си.

Тя се загледа зад Лотар и той бе сигурен, че оглежда армията, изпълваща гледката зад гърба му.

— Предчувствах, че този конфликт е много по-сериозен, отколкото смятат владетелите ми. Такава война лесно може да достигне до нас и, ако Ордата е толкова яростна, колкото твърдите, горите ни няма да останат незасегнати за дълго.

Тя се обърна и срещна погледа на Лотар и той можа да види, че въпреки хубостта си, тази жена бе опитен воин.

— Трябва да ги спрем.

Лотар кимна.

— Съгласен.

Той се поклони.

— Вие сте добре дошли тук, милейди, и благодаря на хората ви за подкрепата. Но още повече благодаря за вашето присъствие и това на рейнджърите ви.

Той се усмихна.

— Тъкмо обсъждахме следващия си ход и ще се радвам да чуя мнението ви. И щом хората ви се установят, ще ви помоля да ги изпратите на разузнаване, за да се уверим, че врагът още не е пристигнал.

— Нямаме нужда от почивка — увери го Алериа. — Ще ги изпратя веднага.

Тя даде знак и другите елфи се приближиха. Всички бяха облечени като нея и се движеха безшумно, макар че според Лотар им липсваше нейната грациозност. Алериа заговори с тях, думите й звучаха като мелодия, напълно непозната на Лотар, и после те кимнаха и се разпръснаха към пристанището и полето. След минути напълно се бяха изгубили от поглед.

— Ще разузнаят и ще се върнат да докладват — поясни Алериа. — Ако Ордата приближи на два дни път от тук, ще разберем.

— Чудесно! — Лотар разсеяно прокара ръка по голото си чело. — А сега, милейди, бихте ли ме последвали до командирската палатка? Ще ви запозная с всичко, което знаем засега и бих искал да чуя мнението ви.

Тя се засмя.

— Разбира се. Но ще трябва да спрете да ме наричате „милейди“, ако искате да проявя по-голямо внимание. Аз съм Алериа, нищо повече.

Лотар кимна и се обърна, извеждайки я от пристанището. Той мерна с поглед лицето на Туралиън и едва сдържа усмивката си. Вече разбра откъде бе дошло възклицанието.