Измамата на Опал [bg] [ЛП]
- Автор: Колфер Оуэн
- Серия: Артемис Фоул #4
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: @Читанка
- Переводчик: Марти Бенева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Измамата на Опал [bg] [ЛП]». Краткое содержание книги:
Мобилната техническа совалка на кентавъра беше превзета от Министерството на вътрешните работи. Сега операцията попадаше под тяхна юрисдикция, защото полицай беше заподозрян в престъпление. Целият полицейски персонал беше изхвърлен от совалката, но на Вихрогон му беше позволено да остане, просто защото само той можеше да се оправя с оборудването за наблюдение.
Началник Арк Суул беше гном от ПНЕ, който следеше заподозрени в престъпления феи. Суул беше необичайно висок и слаб за гном като жираф в кожа на бабуин. Тъмната му коса беше пригладена право назад в практичен стил и пръстите и ушите му не се хвалеха със златни накити, които бяха толкова обичани от гномските семейства. Арк Суул беше най-високопоставеният гном във Вътрешни Работи и вярваше, че в ПНЕ са просто шепа разюздани ченгета, които бяха водени от отцепник. Сега отцепникът беше мъртъв, убит, както изглежда, от най-разюзданото ченге в шепата. Бодлива Зеленика може и да беше избегнала престъпни обвинения при два предишни случая. Този път нямаше да се измъкне.
— Пусни видеото пак, кентавъре — инструктира той и зачука с бастуна си по работния плот. Най-дразнещото нещо.
— Прегледахме това дузина пъти — възрази Вихрогон. — Не виждам смисъла.
Суул го накара да млъкне с един злобен поглед със зачервените си очи.
— Не виждаш смисъла? Кентавърът не вижда смисъла? Не виждам това да е важен фактор в настоящото уравнение. Вие, господин Вихрогон, сте тук, за да натискате бутони, а не да давате мнения. Подполковник Кореноплод влагаше прекалено много значение в мнението ти и ето докъде го докара това.
Вихрогон преглътна повече от дузина токсични отговори, които се нареждаха на езика му. Ако сега беше изключен от операцията, нямаше да може да направи нищо, за да помогне на Зеленика.
— Да пусна видеото. Да, сър.
Вихрогон пусна видеото от П37. Това беше проклето нещо. Юлиус и Зеленика обикаляха генерал Стълбус за няколко секунди. Изглеждаха доста нервни. Тогава по някаква причина, колкото и невъзможно да звучеше, Зеленика застреля началника с някакъв запалителен куршум. Тогава загубиха всякаква видео връзка от двете каски.
— Върни двадесет секунди — нареди Суул и се наведе по-близо до монитора. Той ръгна стенния екран с бастуна си. — Какво е това?
— Внимавайте с този бастун — каза Вихрогон. — Тези екрани са много скъпи. Взимам ги от Атлантида.
— Отговори на въпроса, кентавъре. Какво е това? — той удари по екрана още два пъти, за да покаже колко малко го интересуваха джаджите на Вихрогон.
Началникът от Министерството на вътрешните работи сочеше лек блясък на гърдите на Кореноплод.
— Не съм сигурен — призна Вихрогон. — Може да е изкривяване от топлината или грешка в оборудването. Или може би просто бъг. Ще трябва да направя някои тестове.
Суул кимна.
— Направи си тестовете, въпреки че не очаквам да намериш нещо. Бодлива Зеленика изгаря, просто така. Така и така щеше. Почти я пипнах миналия път, но този път ми е в кърпа вързана.
Вихрогон знаеше, че трябва да си държи езика зад зъбите, но трябваше да защити приятелката си.
— Всичко това не е ли прекалено удобно? Първо губим звука, за да не разберем какво се говори. Тогава изниква това блещукане, което може да е всичко. И тогава се очаква от нас да повярваме, че награждаван офицер просто стреля по началника си, елф, който й беше като баща?
— Да, разбирам гледната ти точка, Вихрогоне — каза измамно мило Суул. — Много добре. Хубаво е да знам, че мислиш на някакво ниво. Но да се придържаме към съответната ни работа, а? Ти си построил машинарията, ти се оправяй с нея. Например новите бластери „Неутрино“, с които е са въоръжени служителите?
— Да, какво за тях? — попита подозрително Вихрогон.
— Персонализирани са към всеки офицер, прав ли съм? Никой друг не може да стреля с тях. И всеки изстрел се регистрира?
— Да, това е вярно — призна Вихрогон и му стана ясно накъде бие.
Суул размаха бастуна си като диригент на симфоничен оркестър.
— Добре тогава. Всичко, което трябва да направим, е да проверим данните на капитан Бодлива Зеленика и да разберем дали е стреляла в точния момент, както е във видеото. Ако е така, тогава видеото е автентично и Бодлива Зеленика наистина е убила началника си, независимо от това, което можем или не можем да чуем.