Сълзата на дявола [bg]

— Защото е зима — изтъкна Паркър. — Слънцето не е достатъчно силно, за да избели хартията, ако я огрява от друга посока.

Паркър отново закрачи из стаята. Беше му навик. След смъртта на Томас Джеферсън голямата му дъщеря, Марта, написала в мемоарите си, че баща ѝ крачел „почти непрекъснато ден и нощ и лягал съвсем рядко, когато вече не можел да се държи на крака“. Когато Паркър работеше върху някой документ или решаваше някоя особено трудна задача, хухалите често се шегуваха, че „пак обикаля в кръг“.

Вече започваше да си припомня разположението на всичко в лабораторията. Отиде до един шкаф и извади работна дъска и няколко листа за събиране на следови улики. Хвана бележката за ъгълчето и прокара по нея четка от камилски косми, за да смъкне дребните частици, полепнали по хартията. Не успя да изчетка нищо. Това не го изненада. Хартията е едно от най-силно абсорбиращите вещества — задържа много частички, но те обикновено остават здраво свързани с целулозните влакна.

Паркър извади голяма игла от куфарчето си и изчегърта няколко малки частици мастило и хартия от бележката и от плика.

— Знаеш ли как се работи с това? — попита той Гелър, като посочи хроматографския апарат в ъгъла на лабораторията.

— О, разбира се. Дори веднъж разглобих един. Просто от любопитство.

Паркър му подаде изчегъртаните частички:

— Пуснѝ отделни проби от бележката и от плика.

— Дадено.

— Какво прави това чудо? — полюбопитства Си Пи. Агентите под прикритие и членовете на тактическите отряди обикновено нямат особено търпение за лабораторна работа и познанията им по криминология са съвсем оскъдни.

Паркър му обясни: хроматографският апарат разлага химическите вещества, открити на местопрестъплението, на съставните им части и ги анализира. Машината забръмча заплашително — всъщност тя изгаря пробите и анализира получените в резултат на това газове.

Паркър отново прокара четката по бележката и по плика и този път успя да свали някакви частици. Сложи двете проби на два различни микроскопа „Лайц“. Погледна през окуляра на единия, после на другия. Завъртя копчетата за фокусиране и добре смазаните механизми се задвижиха плавно. Взря се в единия препарат, после се обърна към Гелър:

— Ще се наложи да вкараш профилите на тези следови улики в компютъра. — Кимна към микроскопа. — Как ще стане?

— Няма да повярваш колко е лесно.

Младият агент включи оптични кабели в микроскопите. Двете жици минаваха през някаква безлична сива кутия, Гелър я свърза чрез друг кабел с един от компютрите в лабораторията. Включи го и на монитора се появи образът на частичките, които Паркър наблюдаваше на микроскопа. Извика едно меню на екрана.

Обърна се към Паркър:

— Само натискаш това копче и ще ти ги запомни в JPEG-формат.

— Ще може ли да ги изпратя по електронната поща?

— Само кажи на кого.

— Една секунда да намеря адреса. Преди това обаче искам да ги погледнем при различно увеличение.