Сълзата на дявола [bg]

— Здравей, Паркър.

— Здравей, Том. Още ли те мъчи този глезльо?

— А как иначе — отвърна самодоволно Линкълн. — Мислех, че си вече пенсионер, Паркър.

— Бях. Допреди два часа.

Паркър бе срещал Райм само веднъж. Криминологът беше хубав мъж, горе-долу на неговата възраст, с тъмна коса. Бе парализиран от врата надолу, но понякога работеше като консултант-експерт по някои разследвания, седейки в апартамента си в Западен Сентрал Парк.

— Много ми харесаха лекциите ти, Паркър. Миналата година.

Паркър си спомни Райм, седнал на яркочервена луксозна инвалидна количка до първия ред в залата на полицейския колеж „Джон Джей“ в Ню Йорк. Темата на лекциите бе „Криминологична лингвистика“.

— Знаеш ли, че благодарение на теб осъдихме един престъпник? — продължи Райм.

— Не.

— Имахме свидетел на убийството. Не видял извършителя, защото се криел, но чул убиеца да казва нещо на жертвата, преди да я застреля. Казал: „Да бях на твое място, мръсник такъв, щях да си кажа молитвата.“ И после… това е най-интересното, Паркър, слушаш ли?

— С най-голям интерес.

Когато Линкълн Райм говори, останалите могат само да слушат.

— После, по време на разпит в полицията, казал на един детектив: „И да призная, няма да е пред вас.“ Знаеш ли как го пипнахме?

— Как, Линкълн?

Райм се засмя радостно като дете:

— Заради „да“-то! „Да бях на твое място.“ Не „Ако бях на твое място“. „И да призная…“ Статистически само седем процента от хората използват условна конструкция с „да“-изречение. Знаеше ли го?

— Всъщност да. Това достатъчно ли беше, за да го осъдите?

— Не. Но беше достатъчно да му изтръгнем самопризнания срещу споразумение за по-лека присъда. Дай сега да позная. Имате престъпник, който застрелва хора из метрото, и единствената ви улика е… какво? Заплашително писмо? Искане за откуп?

— Откъде се сети? — възкликна Лукас.

— Едно птиченце ми каза! — изсмя се Райм. — А за да отговоря на въпроса: Много е ясно, че има бележка, защото това е единствената логична причина Паркър Кинкейд да се обажда на мен… На кой… извинявай, Паркър… на кого отговорих току-що?

— На специален агент Маргарет Лукас — отвърна тя.

— Тя е ЗГА на регионалното управление на ФБР и оглавява разследването.

— А, Бюрото, както винаги. Фред Делрей тъкмо си тръгна. Беше ми на гости. Познавате ли Фред? От Манхатънското управление.

— Познавам го — отвърна Лукас. — Той работеше с неколцина от агентите ни под прикритие миналата година. По разследването на един канал за незаконна търговия с оръжие.

— Значи престъпник, бележка — продължи Райм. — Хайде само един от вас да говори.

— Прав сте — започна Лукас. — Става дума за изнудване. Искахме да платим, но главният престъпник загина. Сега сме почти сигурни, че партньорът му, онзи с автомата, ще продължи да убива.

— О, много заплетена история. Голям проблем. Огледахте ли трупа?