Урокът от нейната смърт [bg]

Корд и Т. Т. Евънс се бяха надвесили над бюро в главното помещение на шерифството и четяха компютърната разпечатка, която Евънс бе поръчал на областния изчислителен център. Беше озаглавена: „Известни сексуални нарушители, осъдени за деянията си“.

През последните три години областният прокурор бе завел дела и бе обвинил седем изнасилвачи, четирима души — за сериозни сексуални насилия, трима — за блудства с деца, трима ексхибиционисти („Ей, искаш да кажеш, от ония, дето се показват…“), двама — за надзъртане в чужди спални и трима изключително смутени местни жители, чиито сексуални оскърбления включваха добитък.

— Населението ни е сравнително неизвратено — коментираше Евънс, отбелязвайки, че тези бройки — освен случаите с овцете — са значително по-ниски от средните стойности за щата.

Корд и Евънс току-що бяха научили, че всеки един от изнасилвачите и нападателите е под контрол. Евънс каза, че ще провери неофициално ексхибиционистите и надзъртащите. Не беше особено въодушевен от перспективите.

— Знам, ще бъде напразно — рече Корд. — Ама трябва да го направим.

Рибън беше пристигнал и пощипваше месестата част на ухото си, докато надничаше в справката и се подхилваше. Ланс Милър влезе в службата, току-що пристигнал от студентското градче. Корд забеляза, че той е доста смутен.

— Какво има, Ланс?

Младият мъж метна шапката си на закачалката до вратата и заоправя късата си коса с розовите си пръсти. Приближи се до групичката старши офицери. Погледът му плъзна из стаята.

— И тъй, Бил, отидох в сградата Макренолдс, в общежитието, заедно с хората от криминалния екип. Както ти ми каза.

Корд нетърпеливо махна с ръка.

— Тя ще дойде ли за разпит? Емили?

— Ами току-що малко поговорих с нея. Много е хубавичка.

— Коя е тази? — попита Рибън.

— Съквартирантката на Джени — рече Корд.

— Беше страшно разстроена — продължи Милър. — Каза, че май някой се е вмъкнал в стаята и е откраднал всички писма на Джени. Тя…

— Виж ти… — обади се шерифът. — Това е интересно.