Тайната на забранената книга [bg]

Двойното ми видение продължи по-малко от един удар на сърцето от мига, в който го видях, до момента, в който го ударих. Опитах се да се промуша, но не реагирах достатъчно бързо. Забих се в него с рамото си, отскочих и се блъснах в сградата. Замаяна се препънах на ръце и колене на тротоара. Свих се, зяпнала нагоре в ужас. Обаянието, което нещото хвърляше, беше толкова немощно, че не изискваше никакво усилие от моя страна да го пробия. Не виждах как би могло да заблуди някого.

И при него, както и у Сивия мъж, повечето части бяха правилни. За разлика от него обаче, той имаше и няколко допълнителни. Някои бяха недовършени, а други бяха ужасяващо прекалени. Главата му беше огромна, без коса и покрита с десетки очи. Имаше повече усти, отколкото можех да преброя — или поне мислех, че мокрите, розови, подобни на пиявици смукала по цялата му безформената глава и по стомаха, са усти. Можех да видя проблясъка на остри зъби, когато влажните гънки се разшириха и сключиха сивата набръчкана плът в нещо, което със сигурност ми изглеждаше като глад. Четири жилести ръце стърчаха от приличното на варел тяло, две хилави висяха отпуснато отстрани. Стоеше на крака като дънери и мъжкият му полов орган беше разширен и гротескно огромен. Имам предвид, че беше голям колкото бейзболна бухалка и висеше под коленете му.