Открадни си свят [bg]

Разнесе се всепоглъщащ акорд на електронен оркестър. Марко Мец погали черната ръкавица с лявата си ръка. Златни и медни тонове затрептяха из въздуха. Публиката избухна във възторжени овации.

— Благодаря ви, много ви благодаря, дами и господа…

Беше забравила колко е красив и привлекателен. Прогонила бе всякакъв спомен за това.

Той засвири нещо сантиментално и задушевно, богато на радостни трепети и сцената се озари от разноцветни светлини, изпълни се с неясни очертания и сенки. Марко запя с дълбок, леко дрезгав глас за приятелството в космоса и времето.

Една от любимите им песни, когато капеланците за пръв път им я изпяха. И все още беше любима.

Марко Мец подаде върха на обувката си в озарения кръг и тя заблестя, сякаш беше излята от полиран метал. Обувката наистина беше излята от полиран метал. Тя бе нахлузена на десния му крак, който бе реконструиран изцяло и наново. Той изпълни няколко енергични стъпки, извивайки пръстите към петата, след това завъртя протезата на 360° около десния глезен. Нови аплодисменти.

— Винаги е бил малко отвързан в краката — отбеляза засмяно Саския Зодиак.

Седеше върху масата с кръстосани крака, хапваше кабли чана и посръбваше от подпряната на бедрото й чаша. Носеше панталони от моржова кожа, розова свободно падаща блуза и мънички, изящни обеци на ушите. Изумително колко мъжествена изглеждаше в тези дрехи, особено с привързаната на плитка коса.

— Ти кога цъфна тук?

Акробатката се засмя и докосна с показалец устните на капитан Джут. Носът й беше бял като восъчна свещ. Клепачите й сякаш бяха изваяни от порцелан, а миглите й бяха издължени, завити нагоре и поръсени с електриковосин прах.

Тя се наклони напред, втренчи внимателен поглед в зениците на Джут, после положи една звучна целувка на устните й.

— Не трябва да се боиш — рече тя.

— Казах ви вече — не ме е страх!

Всички бяха зяпнали в Господин Забавление. Той пееше за горичките на Палерния и танцуваше бавно под завеса от зелена светлина. Ето че запя „Сбогом, синьо небе“ и мнозина в залата започнаха да му пригласят. Публиката се чувстваше чудесно.

— Сантиментално — произнесе презрително Джут.

Доркас Мандебра посочи изоставения визьор на Табита.

— Сложи си го — посъветва я тя.

Джут се пресегна и нахлузи слушалките с визьора. В същия миг той се изправи пред нея, гледаше я право в очите, сякаш ги деляха само няколко метра. Мъничка капка пот блестеше на челото му. Под кафявите му очи имаше дълбоки резки, които тя не помнеше, а също и от двете страни на устата му. Преживяното на Венера го бе състарило, оставяйки неизлечими отпечатъци на страдание върху това на пръв поглед благородно лице.