Ноктите на Помирителя [bg]

Едното от очите на убития беше отворено. И преди съм виждал трупове, но тогава не можех да избегна странното усещане, че трупът ме гледа и ми казва: „Ти ме уби, за да запазиш себе си.“ За да отклоня вниманието си, се обърнах към Йонас.

— След като разсякох първото същество, то сякаш забави движението си.

Йонас сложи ужасното създание в металната кутия, започна да измъква друго от дясната ноздра и промърмори:

— Скоростта на тези същества зависи изцяло от размаха на крилете им. Ако това не беше така, онзи, комуто служат, щеше да ги разкъса предварително.

— Говориш така, сякаш си ги срещал и преди.

— Да. Веднъж акостирахме на едно пристанище, където ги използваха за ритуални убийства. Логично е да се помисли, че някой ще ги принесе и у дома си, но това са първите, които срещам тук. — Той отвори капака на месинговата кутия и сложи вътре второто матовочерно същество. — Вътре те могат да се кръстосат и отново да станат едно цяло същество. Не знам дали си забелязал, но общуват помежду си, докато летят.

— Вътре трябва да има още едно — казах аз.

Йонас кимна и използва металната си ръка, за да отвори устата на мъртвеца. Сега там вместо зъби, венци и език имаше бездънна черна яма. За момент стомахът ми се сви от погнуса. Йонас извади трето същество, мокро от човешка слюнка.

— Ако не бях разсякъл съществото, устата му можеше да е отворена, нали?

— Не се тревожи, те щяха бързо да стигнат до дробовете. Имахме късмет, че бяхме наблизо, за да ги извадим толкова бързо. В противен случай трябваше да разпоря гърдите му, за да ги хвана.

Вятърът довя отново мириса на пушек и аз си спомних за горящия кедър.

— Йонас, нали каза, че те търсят топлина…

— Съществата предпочитат топлината на живите същества, макар и понякога да бягат от огън от растения. Предполагам, че ги привлича нещо порече от топлината. Може би някакво характерно излъчване на живите клетки. — Йонас сложи и третото същество в кутията и я затвори здраво. — Наричаме тези същества ноктюли, защото идват през нощта, когато не можеш да ги видиш и усещаш само топлия им полъх. Не знам как ги наричат местните.

— Къде се намира този остров?

Йонас ме погледна изненадано.

— Далеч ли е? Винаги съм искал да видя остров, макар да знам, че е много опасно.

— Да, много е далеч — произнесе Йонас с монотонен глас. — Наистина е много далече. Почакай малко тук.

Направих така, както ми каза, а той тръгна с широки крачки към реката. Когато стигна до брега, замаяна и хвърли месинговата кутия толкова силно, че тя стигна почти до средата. Щом се приближи, аз го попитах:

— Не можехме ли да имаме някаква полза от тези същества? Този, който ги е изпратил, едва ли ще се откаже, а ние можехме да ги използваме срещу него.