![Ноктите на Помирителя [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/0/0/noktite-na-pomiritelya-bg-download.jpg)
Ноктите на Помирителя [bg]
- Автор: Вулф Джин Родман
- Серия: Книга за новото слънце #2
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-277-1
- Переводчик: Росен Рашков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Ноктите на Помирителя [bg]». Краткое содержание книги:
Слугата, облечен в ливрея, който сигурно беше един от икономите на Водалус, последвал го в изгнание, се присъедини към шестимата мъже и им помогна да поставят носилката на земята. За момент гърбовете им ми пречеха да виждам какво става. Когато отстъпиха назад, тялото на Текла вече го нямаше. На покривката, която допреди малко беше бяла, лежаха късове димяща плът…
Аз ядох, молейки се за прошка. Текла заслужаваше прекрасна гробница, облицована с безценен мрамор. Вместо това тя щеше да бъде с мен в залата за мъчения, където подът бе старателно измит, а приспособленията и уредите — прикрити с венци от цветя. Нощният въздух беше хладен, но аз се потях. Очаквах я да дойде и усещах как капчиците пот се стичат по голите ми гърди. Сведох глава, защото се страхувах, че мога да я открия в лицата на другите, преди наистина да ме е споходила.
Точно когато вече започвах да се отчайвам, тя се появи. Дойде и ме изпълни, както музиката изпълва малка колиба. Бях с нея и тичахме до Ейсис като деца. Вече виждах старата вила, обградена от тъмно езеро, за която тя ми беше разказвала. Гледах през прашните стъкла на белведера. Сядах в тайното скривалище между две стаи и четяхме там на светлината на свещта. Разбрах какъв е животът в двора на Самодържеца. Разбрах какво е да не си виждал никога килия през живота си. Усетих болката да си затворник, болката от камшика на инквизитора, какво значи да умираш и самото идване на смъртта.
Осъзнах, че за нея съм бил нещо много повече, отколкото си бях представял. Най-накрая заспах, а във всичките ми сънища присъстваше единствено тя. Това не бяха спомени, спомени имах достатъчно и преди това. Държах нейните студени ръце и вече не носех парцаливите дрехи на послушник, нито пък опушеночерния плащ на палач. Ние бяхме едно цяло, чисти, голи и щастливи. Знаехме, че тя е мъртва, а аз — жив, но вече не се страхувахме от това, а си говорехме и пеехме.
12
НОКТЮЛИТЕ[6]
Текла беше в сънищата ми чак до сутринта. В един момент двамата мълчаливо вървяхме, предполагам, из рая на Новото слънце. Казват, че то ще се отвори за всички, които го очакват и призовават, но ще остане скрито за тези, които са свои собствени екзекутори. Все пак си мисля, че този, който прощава толкова много неща, някой ден ще трябва да опрости и техните грехове. В следващата секунда се събудих от студа, неприятната силна светлина и цвъртенето на птиците.
Изправих се. Плащът ми беше прогизнал от росата, а лицето ми бе оросено с пот. Йонас, който лежеше до мен, също се раздвижи. Десетина крачки по-нататък стояха два бойни коня — единият с цвят на бяло вино, а другият — чисто черен. Те хапеха юздите си и тропаха с копита от нетърпение. От хората, които присъстваха снощи на ритуала, имаше толкова следи, колкото и от самата Текла, която вече не виждах, и знаех, че няма да видя до края на сегашното си съществуване.
Терминус Ест лежеше до мен в твърдата си, добре намислена ножница. Взех го и тръгнах надолу по хълма, докато стигнах до ручея. Там направих това, което трябваше, за да се почувствам бодър. Когато се върнах, Йонас вече беше буден. Показах му накъде да тръгне, за да стигне до водата, а докато отиде, си взех сбогом с мъртвата Текла.
И все пак някаква част от нея продължаваше да бъде с мен. Имаше моменти, когато трябваше да си напомням, че се казвам Севериън, а не Текла. Понякога ми се струваше, че съзнанието ми е като картина, сложена зад стъкло, а Текла стои пред него и образът й се отразява в стъклото. След тази нощ, когато си спомнях за нея, без да я свързвам с определено място или време, Текла изниква в съзнанието ми, застанала пред огледало, облечена в снежнобяла роба, която едва покриваше гърдите й, а надолу падаше като каскада от гънки. Виждам я за момент застанала в това положение, с ръце, вдигнати, за да докоснат лицето ми.
След това тя се завъртя и стаята, в която се намираше, се оказа цялата в огледала. Стените и таванът също бяха в огледала. Направих крачка към нея, но тя изчезна в тъмнината и повече не можах да я видя.
Когато Йонас се върна, вече бях овладял мъката си и се правех, че проверявам амунициите на конете.
— Черният ще е за теб — каза Йонас, когато се приближи. — А белият — за мен. И двата ми изглеждат прекалено ценни, както е казал морякът на хирурга, който се готвел да му отреже и двата крака. Е, накъде тръгваме?
— Към Двореца на Сюзерена — отговорих аз и забелязах скептичния му поглед. — Успя ли да чуеш нещо от разговора ни с Водалус?
6
Ноктюл — голям прилеп от рода Eurasian Genus Nyctalus. — Б. пр.