Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Ноктите на Помирителя [bg]
Ноктите на Помирителя [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Ноктите на Помирителя [bg]

Электронная книга - «Ноктите на Помирителя [bg]». Краткое содержание книги:

„Ноктите на помирителя“ продължава приключенията на Севериън, пропъден далеч от Цитаделата заради непростим грях. Той предприема митичен поход в търсене на страховитата сила на една древна реликва, за да разгадае истината за своята съдба.
1 ... 32 33 34 35 36 37 38 39 40 ... 110
Перейти на страницу:

— Дворецът на Сюзерена? — Макар и само за момент, тази мисъл проби замайването, причинено от алзабото.

— Да, точно така. Там имам приятел, на когото трябва да се предадат някои инструкции. Разбрах, че трупа от актьори, към който и ти си принадлежал по-рано, ще бъде допусната там след няколко дни. Ще се присъединиш към тях и ще предадеш това, което ще ти кажа. При теб ще дойде човек с думите: „Океанската флотилия вижда земя.“ Ако има някакво съобщение за мен, при теб ще дойде друг човек и ще ти каже: „Аз съм от Коерсинското светилище.“

— Но, сеньор — казах аз, — главата ми се върти. — След това излъгах: — Не мога да запомня тези думи, вече дори ги забравих. Добре ли разбрах, че Доркас и останалите ще бъдат в Двореца на Сюзерена?

Водалус извади нещо от джоба си и го сложи в ръката ми. Приличаше по форма на нож, но не беше нож. Малкият предмет бе от стомана и бе приличен на кремък, с който се пали огън.

— Ще ги запомниш — каза ми той. — Никога няма да забравиш клетвата, която си ми дал.

— Но, сеньор, Дворецът на Сюзерена…

От далечния край на кръга се чуха тихите мелодични звуци на упанга.

— Скоро трябва да придружа моята дама, но ти не се страхувай. Преди време си се срещал с един от моите хора.

— Хилдегрин? Сеньор, нищо не разбирам…

— Да, това е името, което той използва. Според него било твърде необичайно да се види инквизитор толкова далеч от Цитаделата. Каза ми го и се зае да те следи, без да има представа, че си ми спасил живота. За съжаление преследвачите му те изгубили някъде около Стената и започнали да наблюдават твоите спътници, разчитайки, че ще се върнеш при тях. Предположих, че един изгнаник ще пожелае да се присъедини към нас и да ни помогне да спасим живота на нещастния Барнох. Снощи сам яздих до Салтус, за да говоря с теб, но за голямо мое съжаление не само не те открих, но и ми откраднаха бойния кон. Днес реших, че трябва да говоря с теб на всяка цена и да те спра да изпробваш уменията си над Барнох. Това ми струваше загубата на трима от моите хора. Все пак бях им казал да те доведат жив, защото предчувствах, че ще мога да те спечеля за каузата. Сега въпросът е ще бъдат ли двамата мои нови последователи по-полезни от тримата, които загубих.

Водалус се изправи с леко залитане. Аз благодарих на Света Катерина, че не трябва да го правя, защото знаех, че краката ми няма да издържат. Изведнъж нещо бяло, с големина на човешко тяло се появи между дървета, придружавано от звуците на упанга. Всички погледи се обърнаха към него, а Водалус с плавна походка тръгна да го посрещне. Теа се облегна на празния стол до мен.

— Прекрасна е, нали? Те постигат чудеса.

Беше жена. Жена, носена от шестима мъже. За момент ми се стори, че това е Текла, защото на оранжевата светлина фигурата много ми заприлича на нея. След това осъзнах, че става дума по-скоро за фигура, изработена от восък.

— Казват, че е опасно, когато си познавал преди това човека, който ще споделим — промълви Теа. — Спомените могат да поразят съзнанието. Аз съм я обичала, но все пак ще рискувам. От погледа ти разбрах, когато говореше за нея, че и ти си я обичал, но не го казах на Водалус. Водалус се протегна нагоре и докосна восъчната статуя. След това мъжете я внесоха в кръга. Веднага след това разпознах сладък аромат, който не може да бъде сбъркан. Спомних си за агутите, които сервираха храната на нашите маскаради. Козината им миришеше на кокосов орех, а очите им бяха като изсушени плодове. Сега: осъзнах, че това, което виждам, не е статуя, а разлагащо се човешко тяло.

Мисля си, че в този момент щях да полудея, ако не беше въздействието на алзабото. То стоеше между моите възприятия и реалността като мъгла, през която можеше да се провиди всичко, но не и да се възприеме. Осъзнах, че съм се съгласил да погълна част от останките на Текла, които в противен случай щяха да се разложат. Сега те щяха да влязат в мен и да останат в съзнанието ми, докато съм жив.

Бях се съгласил. Това, което ми предстоеше да направя, вече не ми се струваше толкова ужасно или отвратително. Вместо това отворих всяка частица от тялото си, за да посрещна Текла. Усетих желание и глад. Те бяха толкова силни, че никаква друга храна не би могла да ги засити. Когато се огледах наоколо, по лицата и на другите от кръга се четеше същото желание.

1 ... 32 33 34 35 36 37 38 39 40 ... 110
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)