![Драконите на сломеното слънце [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/7/4/drakonite-na-slomenoto-slnce-bg-download.jpg)
Драконите на сломеното слънце [bg]
- Автор: Уэйс Маргарет, Хикмэн Трэйси
- Серия: Войната на душите #1
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: ИнфоДар
- ISBN: 954-761-174-7
- Переводчик: Петр Тушков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Драконите на сломеното слънце [bg]». Краткое содержание книги:
Джерард пръв успя да стигне до стареца. Докато слизаше възможно най-бързо по стълбите, мислеше единствено, че ще го завари в адски мъки, понеже едва ли на човек можеше да остане здрава кост при подобно падане. Все пак изглеждаше, че Карамон не страда. Тревогите на смъртните отдавна го бяха изоставили. Сега духът му се бавеше единствено колкото да им пожелае сбогом. Лора се хвърли до него. Улови ръката му и я притисна към устните си.
— Не плачи, скъпа моя — каза тихо и с усмивка старецът. — Майка ти е тук. Тя ще се погрижи за мен. Всичко ще бъде наред.
— О, татко! — изплака Лора. — Не ме оставяй!
Очите на Карамон обходиха жителите на града, които се бяха скупчили край тях и безмълвно наблюдаваха сцената. Усмихна се и кимна едва-едва. Продължи да търси нещо сред тълпата. Намръщи се.
— Но къде е Рейстлин? — попита след секунда.
Лора вдигна стреснато поглед, но каза на пресекулки:
— Татко, брат ти е мъртъв от дълго, дълго време…
— Каза, че ще ме чака — произнесе баща й. Гласът му придобиваше твърди нотки, макар да бе отслабнал. — Трябва да е тук. Ето я Тика. Не разбирам. Нещо не е както трябва. Тас… Какво каза Тас… Различно бъдеще…
Погледът му срещна този на Джерард. Старият войн му даде знак да се приближи.
— Има нещо, което трябва да… направиш — каза му с усилие. Дъхът стържеше в гърлото му.
Рицарят коленичи до стареца. Беше далеч по-трогнат от смъртта на този човек, отколкото въобще си беше представял, че може да бъде.
— Да, сър — каза той. — Какво?
— Обещай ми — прошепна Карамон. — Закълни се в честта си… на рицар.
— Обещавам — кимна Джерард. Предполагаше, че старият войн ще го помоли да наглежда дъщерите му или да пази техните деца. Един от внуците на Карамон също бе посветен в рицарство към Ордена на соламнийците. — Всичко, което мога да сторя за вас, сър.
— Даламар ще знае… Отведи Тасълхоф при Даламар. — Внезапно старецът откри достатъчно сила, за да проговори силно и ясно. Той се вгледа съсредоточено в Джерард. — Обещаваш ли? Заклеваш ли се, че ще го направиш?
— Но, сър — заекна рицарят, — онова, за което ме молите, е невъзможно! Никой не е виждал Даламар от години. Повечето хора смятат, че отдавна е мъртъв. А колкото до този кендер и това, че нарича себе си Тасълхоф…
Карамон протегна окървавената си от падането ръка. Сграбчи неохотната десница на Джерард и я стисна силно.
— Обещавам, сър — сведе глава рицарят.
Старият войн се усмихна. После изпусна дъха си за последен път. Очите му се бяха фокусирали в смъртта и гледаха право в Джерард. Дори и сега ръката му отказваше да го пусне. Наложи се рицарят да отскубне силом пръстите му. Цялата му длан бе окървавена.
— С удоволствие ще дойда с вас, за да се срещна с Даламар, сър рицарю, но едва ли ще успея за утре — обади се кендерът, като подсмърчаше и бършеше с ръкав обляното си в сълзи лице. — Трябва да кажа няколко думи на погребението на Карамон.
4
Странно събуждане
Ръката на Силван гореше от болка. Едва ли би изтърпял още дълго невероятното страдание, а и никой нямаше да му се притече на помощ. Опита се да повика Самар и майка си, ала виковете му оставаха без отговор. Беше разгневен, дълбоко разгневен и наранен, че нямаше да дойдат, че не му обръщаха внимание. После изведнъж си даде сметка, че причината, поради която не идват, е защото на свой ред и те му бяха ядосани. Беше се провалил. Не бе успял да оправдае надеждите им и сега вече никога нямаше да дойдат за него.
Силван се събуди с вик на уста. Отвори очи и видя над себе си плътен сив балдахин. Зрението му бе леко замъглено, така че за миг погрешно взе сивотата над себе си за тавана на надгробната могила. Ръката продължаваше да го боли и споменът за огъня все още беше жив. Задъхано се помести, за да потуши пламъците. Болката тутакси го шибна през ръката и се заби право в главата му. Не видя никакви пламъци и разбра, че огънят е бил просто сън. Но болката в лявата му ръка не беше сън. Болката беше истинска. Изучи ръката си доколкото успя, въпреки че всяко помръдване на главата му струваше болезнено стенание.
Нямаше съмнение. Беше счупена точно над китката. Плътта около мястото се бе подула и ръката му приличаше на лапа на чудовище. Кожата бе придобила странен пурпурнозеленикав оттенък. Отново се отпусна и объркано плъзна поглед край себе си, учуден, че майка му все още не идва, за да успокои ужасната агония…