![Зовът на барабана [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/2/1/zovt-na-barabana-bg-download.jpg)
Зовът на барабана [bg]
- Автор: Гэблдон Диана
- Серия: Друговремец #4
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Pro Book
- ISBN: 978-619-7502-08-4, 978-619-7502-09-1
- Переводчик: Боряна Даракчиева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Зовът на барабана [bg]». Краткое содержание книги:
Започна с „Пътят към Островите“, бърза и жива песен с вълнуващ припев, а после продължи с „Хълмовете Галоуей“ и приятно премина към „Сватбената песен на Луис“, с унасящ припев на келтски.
Когато изпя и последната нота от „Vhair Me Oh“, се усмихна право на нея.
— А сега една от четиридесет и пета година — каза той. — Тя е от прочутата битка за Престънпанс, в която армията от планинци на Чарлс Стюарт победила много по-голямата английска войска под командването на генерал Джонатан Коуп.
Чу се одобрително мърморене от зрителите, защото за мнозина тази песен беше любима, но всички стихнаха, когато Робърт започна маршов ритъм на барабана.
Наведе се над струните и кимна към тълпата да се присъедини към припева.
Бриана усети някакво изтръпване по скалпа си, което нямаше нищо общо с певеца или публиката, а със самата песен.
— Не — прошепна тя и пръстите ѝ изстинаха върху гладкия кафяв плик. — На бой да вървим, смели мъже… Те бяха там — родителите ѝ. Баща ѝ беше се сражавал на полето край Престън, с меч в ръка.
Гласовете се надигнаха около нея във възторжен рев, когато се присъединиха към припева. Тя изпита миг на нарастваща паника и ѝ се прииска да избяга като Джони Коуп, но мигът отмина и я остави изпълнена с емоции.
Да, жив беше. И щеше да продължава да е жив, докато звучеше песента. Някои хора се опитваха да запазят миналото — други да избягат от него. И това беше най-голямата пропаст между нея и Роджър. Защо не го беше разбрала досега?
Тя не знаеше дали Роджър видя паниката ѝ, но той изостави опасната територия на якобитите и продължи към „Погребалната песен на Макферсън“, като само понякога подръпваше струните. Жената до Бриана въздъхна дълбоко и продължи да гледа замечтано сцената.
Бриана вдигна плика и го претегли на ръка. Може би трябваше да изчака, докато се прибере у дома, но любопитството побеждаваше неохотата ѝ. Роджър не беше сигурен дали трябва да ѝ го дава; видя го в очите му.
Той продължаваше да пее. Барабанът му представляваше само един дървен обръч, широк няколко инча, с опъната щавена кожа с диаметър трийсетина сантиметра. Той го държеше с пръстите на едната си ръка, а в другата стискаше малка двуглава пръчка.
— Един от най-старите познати инструменти е барабанът, с който келтските племена са изплашили войниците на Юлий Цезар през петдесет и втора година преди Христа. — Зрителите се засмяха и той докосна широкия барабан с пръчката, в тих, бърз ритъм, като сърдечен пулс.
— А сега „Битката при Шерифмюир“ от първото якобитско въстание през хиляда седемстотин и петнайсета година.
Ритъмът се забърза, стана по-войнствен и тътнеше след думите. Публиката още се държеше прилично, но хората се бяха изправили на местата си или се бяха навели напред, вслушани в песента, която описваше битката при Шерифмюир и всички кланове, които се бяха сражавали в нея.
Когато песента свърши, Бриана пъхна пръсти в плика и извади няколко снимки. Стари снимки; черно-белите тонове бяха покафенели. Родителите ѝ. Франк и Клеър Рандал, и двамата абсурдно млади и ужасно щастливи.
Бяха в някаква градина; имаше градински столове и маса с напитки на заден план, опъстрени със слънчеви петна. Лицата се виждаха ясно обаче — смееха се, много млади и влюбени.