Зовът на барабана [bg]

— Ще бъда с теб до зова на клановете — каза Роджър, — но накрая имам участие и ще се наложи да те оставя. Ще се справиш ли?

— Да, разбира се — каза тя категорично. — Добре съм. Не се тревожи.

Погледна я малко притеснен, но не каза нищо. И двамата не бяха споменали излизането ѝ по-рано. Докато той приеме поздравленията на зрителите и тръгне да я търси, тя вече се беше успокоила в дамската тоалетна и беше наплискала лицето си със студена вода.

Остатъка от следобеда се разхождаха из фестивала, купиха някои неща, излязоха да погледат надсвирването на гайдарите, после се върнаха, полуоглушали, да видят танца на един млад мъж между два меча, кръстосани на земята. Снимките бяха прибрани в чантата ѝ.

Вече почти мръкваше; хората излизаха от местата за хранене и тръгваха към откритите платформи в подножието на планината.

Тя очакваше семействата с малки деца да си тръгнат и някои наистина си тръгнаха, но по платформите се виждаха и дребни спящи телца сред възрастните. Едно момиченце беше заспало на рамото на баща си, който се качваше към горните редици на платформите. Пред тях имаше празно открито пространство, на което бе натрупана голяма купчина дърва.

— Какъв е този зов на клановете? — попита една жена придружителя си един ред над тях. Той сви рамене и Бриана погледна Роджър за обяснение, но той само се усмихна.

— Ще видиш.

Вече беше пълен мрак, луната още не беше изгряла; планинският склон се издигаше по-черен на фона на осеяното със звезди небе. От тълпата се чу възклицание и после една самотна гайда зазвуча и всички притихнаха.

Близо до върха на планината се появи точица светлина. Тя се спусна надолу и още една изникна зад нея. Музиката ставаше по-силна, още една светлина се появи на върха на планината. В продължение на почти десет минути очакването нарастваше, музиката ставаше по-силна, а нанизът от светлини се издължаваше — сияйна верига по склона на планината.

Близо до подножието една пътека излизаше от дърветата, Бриана я беше видяла при обиколката си през деня. Сега един мъж се появи оттам, държеше горяща факла над главата си. Зад него вървеше гайдарят и звукът вече беше достатъчно силен, за да заглуши всички възклицания на публиката.

Докато вървяха по пътеката към разчистеното място пред пейките, Бриана видя, че зад тях изникват още мъже: дълга колона, всеки с факла, облечени като вождове на планинците. Изглеждаха варварски разкошни, украсени с гъши пера; мечове и кинжали проблясваха в червено на светлината на факлите сред гънките на тартана.