Синовете на Спарта [bg]

— Не се чувствам унизен да почета друг мъж, господарю. Когато ти отдавам чест, не губя своята собствена. В края на краищата аз очаквам подчинение от Хефест например. Очаквам да уважава опита и положението ми. Той не го прави, естествено, но въпреки това го изисквам от него.

Кир примигна изненадано, когато видя как другият поклати леко глава в знак на несъгласие.

— Вие гърците ме изумявате. Сякаш мислите за всичко. Не ви ли се случва просто да действате, без да гледате на действието като на главоблъсканица?

— Дойдох да се бия с писидите — отвърна Ксенофонт. — Представях си другарство и изпитания за смелостта. Исках да изпитам себе си, ако ме разбираш. А вместо това стоя тук месец след месец, обучавам другите и мен също ме обучават. Може би трябваше да обмисля решението си по-добре.

Кир откри, че се забавлява от видимо лошото му настроение, съчетано с мрачния хумор, който се долавяше в подигравателния му тон.

— Предполагам, че с начина ти на говорене си си спечелил доста приятели, Ксенофонте — рече той.

Гъркът инатливо издаде челюст напред. Вдигна глава, сякаш отправя предизвикателство, и Кир се разсмя и вдигна ръце.

— Моля те. Не искам да те обидя, а да разбера. В градовете на баща ми… — Той се поколеба и по лицето му премина сянка. — В градовете на брат ми хората знаят точно своето място. Знаят го било от семейства и произход, от опит, от издигане, от близките и роднините си — но го знаят съвсем точно, до последното зрънце на везната. Ние не прекарваме живота си в такива трескави мисли за възможности, в тази несигурност. Човек знае, че трябва да се просне на земята пред господар и да изисква раболепие от онези, които са по-долу от него.

— Това изглежда… подредено и спокойно — рече Ксенофонт, но честността му го накара да продължи: — Но честно казано, струва ми се… — Гласът му замря неуверено.

Кир вдигна ръка с дланта напред.

— Кълна се, че докато си на служба при мен, нищо казано от теб няма да ме оскърби. Искам да чувам единствено истината.

Ксенофонт си позволи леко да се усмихне. Харесваше персийския военачалник, който беше събрал половината свят в Сарди да тренира.

— Господарю, когато описваш система от господари и слуги, аз й се възхищавам — защото моментално си се представям като господар. А един господар би се възхищавал на система, от която има полза, естествено. Но ако се видя като някой, принуден да се трепе на слънцето, може би за човек, който според мен не заслужава да стои по-високо от мен… тогава бих изпитал негодувание. Ако коленича пред теб, това е защото отдавам почит на традицията и защото смятам, че човек трябва да знае мястото си в живота. Ти обаче се обърна любезно към мен. Ако беше проявил високомерие или ме беше обидил, нямаше да бъда толкова склонен да подгъна коляно. Така или иначе, аз съм свободен грък, атинянин. Заклел съм се да ти служа срещу среброто ти. Клетвата ме обвързва, но когато се изправя пред боговете, пак ще мога да кажа, че изборът е бил мой.