![Мечове в града [Антология на съвременното българско фентъзи] [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/4/3/mechove-v-grada-antologiya-na-svremennoto-blgarsko-fentzi-bg-download.jpg)
Мечове в града [Антология на съвременното българско фентъзи] [bg]
- Автор: Майналовски Сибин, Мирчев Василь
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Екопрогрес“
- ISBN: 978-954-2970-25-5
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Мечове в града [Антология на съвременното българско фентъзи] [bg]». Краткое содержание книги:
А именно защото тук е скучно и нищо не се случва, пристигнах в Елпида преди три години и се установих. Започнах работа като фотограф в местния вестник и се запознах с най-прекрасното момиче, което бях срещал — Лили. От вече две години бяхме заедно, когато дойде онази вечер…
Започнах трескаво да набирам телефона на Лили. Отново и отново, без успех. Щях да се поболея от притеснение. Какво беше станало? Бързо набрах полицията. Съобщих за случилото се и мястото, където вървеше Лили, когато връзката прекъсна. Веднага взех такси и тръгнах натам. Докато стигнах, две полицейски коли бяха обградили подлеза. От нея нямаше и следа. Вече беше тъмно и в подлеза мигаше мъждива лампа. Полицията претърси щателно всичко. Нищо. Отпратиха ме да си ходя.
Следващите няколко дни бяха истинско мъчение. Проверка на единствената камера за сигурност наблизо (защо не бяхме в Лондон…) показа кадри как Лили само влиза в подлеза. Следващото движение, което се показа на камерата, е чак след 20 минути, когато двете полицейски коли пристигат. Всички бяхме в недоумение.
Изведнъж, при все че беше ясен ден, откъм хълма над града се чу мощна гръмотевица. И тогава се сетих какво е станало.
Полицията направи всичко по силите си през следващата седмица. Нямаше никакви улики — Лили беше безследно изчезнала. Те не можеха да направят нищо повече по въпроса. Случаят остана отворен, но инспекторите спряха да се занимават активно с него.
Аз обаче тъкмо това мислех да сторя.
Вече знаех със сигурност как е била отвлечена Лили. Единственият възможен начин за безследното изчезване беше с магия. А щом станеше въпрос за магия, ми призляваше.
Но нямах друг избор. Трябваше да се опитам да спася Лили, ако още имаше надежда. И така, при все отвращението ми от магическите сили и практики, достигнах до извода, че единственият начин да се бориш с магията е с магия. И тъй като имах богат опит с нея (макар и лош), знаех от къде да започна.
Както вече ви казах, моят прадядо има две книги, в които описва приключенията на младо момиче във фантастичен свят. Няма да ви казвам кои са, защото не искам да ги прочетете и да си помислите колко прекрасно е онова място и колко хубаво би било всеки да може да преживее такова приключение. Това не е така. Този свят е един от най-противните, в които съм ходил (беше преди десет години, но това е друга история). Въпросът сега бе друг.
Романите на прадядо ми изобщо не бяха измислица. Съществувало е такова момиче, което е било в два свята на лудостта и безумието, описани в книгите толкова примамливо и увлекателно. Браво на прадядо.
Защо ви казвам всичко това? Защото възнамерявах да повикам помощ за своето търсене от там, от Света отвъд огледалото.
Разрових се в килера вкъщи. В един стар сандък, пълен с прашни книги, намерих най-първите чернови на прадядо ми за романите му, в които той все още не е бил завоалирал достатъчно добре истината, за да я направи привлекателна за читателя. В една малка прокъсана тетрадка открих каквото търсех. Потръпнах при мисълта за това, което щях да сторя. В тетрадката пишеше:
„… и ти можеш да го направиш. Само трябва да изречеш заклинанието и войнът на Червената кралица вече ще служи само на теб, не на нея.
— А какво е то, господин Шапкарю? — попита тя с любопитен глас.
— Слушай внимателно, мило дете. Ето думите:
Разтърсих глава. Истинско безумие. Така работят нещата там, в онзи проклет свят, а сега се канех да призова войн на Червената кралица тук, в малкия си апартамент. Прочетох заклинанието. Голямото огледало в коридора изведнъж се счупи на безброй парченца с оглушителен трясък. После парчетата се сляха в една огромна фигура, която се извиси с две глави над мен. Шахматна фигура. Гигантска шахматна фигура, неполезна никому. Беше офицер, с характерната вдлъбнатина на върха и с топче най-отгоре.
Да, явно войните на кралицата, съживени шахматни фигури, бяха такива само в родния си свят. Извикани на Земята, те се превръщаха в парче метал.
С мъка избутах офицера в ъгъла на стаята. От него щеше да стане добра закачалка за палта.
Неуспехът ми с шахматния войн не ме обезкуражи. Подготвях ново призоваване и този път щях да успея.
Някъде преди година и половина аз и Лили бяхме решили да отидем до крайбрежието на острова, за да се полюбуваме на разбиващите се в скалите води и синьо-сивото Ирландско море, а също и да си направим пикник. Бяхме приключили с хапването и Лили реши да се излегне на одеялото. На мен обаче не ми се дремеше и станах да се поразходя до близкия бряг, където се получаваше тясна ивица плаж. Докато вървях по пясъка, изведнъж приливът изхвърли пред краката ми стъклена бутилка. На пръв поглед — боклук, носен от морето. Но бутилката ми направи впечатление с листчето хартия, което беше в нея. Свито на малко руло, по него бяха изписани арабски думи. Взех бутилката. Вече имах лошо предчувствие. Беше затапена с коркова тапа, върху която беше изрисуван странен символ — звезда с шест върха, с по една точка между всеки от тях. Опасенията ми се оправдаха. Това беше магически предмет. Какъв точно, не бях сигурен, но прибрах бутилката и, докато Лили спеше, я сложих в кошницата при празните съдове от пикника. Когато се прибрахме в Елпида, успях тайно да измъкна мистериозната бутилка и я взех в жилището си.