![В здрача на вторник [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/2/2/v-zdracha-na-vtornik-bg-download.jpg)
В здрача на вторник [bg]
- Автор: Френч Никки
- Серия: Фрида Клайн [bg] #2
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: AMG Publishing
- ISBN: 978-954-9696-81-3
- Переводчик: Антоанета Тошева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «В здрача на вторник [bg]». Краткое содержание книги:
— Тази не е оттук. — Фрида бутна под носа на Карлсън мръсна, скъсана и изпомачкана рекламна листовка. — Всички останали са от този район, но тази е с пощенския код на Брикстън21. Виж.
— Е, и?
— Как е попаднала там?
Карлсън се облегна назад и сложи ръце на тила си.
— Не е ли удивително колко мобилни са хората в днешно време? — каза той с благ тон. — Виж ме мен. Сутринта пътувах до работа чак от Хайбъри, а довечера ще се срещна с един човек в Кензъл Райз. Но това е нищо в сравнение с Ивет, която всеки ден пътува от Хароу.
— Но тя е била на малка пътека. По нея не се разхождат хора.
— В къщата са идвали хора, за да си купуват наркотици. Хора, които са си ги инжектирали на тази тясна алея.
— А касовите бележки?
— Дори хероинозависимите пазаруват.
— Забеляза ли написаното на гърба на брошурата?
Карлсън я обърна и я приглади с ръка. — „Канап“ — прочете той на глас. — „Слама“. „Въже“. „Камък“.
— Разбираш ли нещо от това?
— Според мен е списък за пазаруване. Може би този, който го е написал, е ентусиаст от сорта „направи си сам“. Днес има много такива. Ако трябва да дам някакво предположение, съдейки по моя миналогодишен опит, бих казал, че човекът смята да отглежда ягоди в двора си.
— А как тълкуваш буквите?
— С, SB, WL. Не знам, Фрида. Ти ми кажи.
— И аз не знам.
— Да видим: Зеле, Подсолено масло, Восъчни лимони. Или може би Коантро, Сусамови кравайчета и Перилен препарат22. Колкото и да ми е забавно, наистина нямам никакво време.
— Разбирам.
Карлсън бутна обратно към нея рекламната листовка.
— Виж, знам, че бе истински заинтригувана и положи много усилия, за да ни съдействаш. Знам, че смяташ, че грешим по отношение на Мишел Дойс. Знам, че Хал Брадшо е позьор, а теориите му са нищожни твърдения, скрити зад високопарни фрази. Нещо повече: знам, че е възможно — дори е повече от вероятно — Мишел Дойс да не е истинският убиец. Но пред себе си имам престъпление, за което никой не го е грижа, имам труп без име, имам един-единствен свидетел — жена, която е негодна за разпити и е в психиатрична клиника, където й е мястото. Имам един консултант по мениджмънт с островърхи обувки, който постоянно наднича през рамото ми, и накрая един комисар, който вече е насочил вниманието си в съвсем друга посока. На мое място ти какво би направила?
Фрида взе листовката.
— Бих се занимала с това.
— Е, съжалявам.
Фрида се готвеше да си тръгне, но една мисъл я спря.
— Имате ли снимка на трупа? — попита тя. — По-точно на лицето.
— Разбира се — отвърна Карлсън с нотка на подозрение. — Защо?
— Може ли да получа едно копие?
— Нали знаеш, че не може да я показваш на други хора? — напомни й той. — Освен това заснетото тяло е в определена степен на разложение.
— За мен това няма значение — каза Фрида.
— Добре — съгласи се Карлсън. — Но се надявам снимката да не се появи на страницата ти във фейсбук.
— Мога ли да я получа на излизане?
— Ако обещаеш да си тръгнеш.
На път към изхода тя си спомни имената на децата му — Майки и Бела. Да, точно така се казваха.
14
Фрида седна зад бюрото си. Отвори скицника си и леко поглади грапавата повърхност. Винаги го правеше — беше нещо като свещенодействие. Извади снимката от жълтеникавокафявия плик и я сложи пред себе си. Помътнелите очи на мъртвеца гледаха право в нея. Естествено, това бе само илюзия. Когато отправяш поглед към нечие лице, е нормално да се вгледаш в очите му, защото човекът насреща също се вглежда в твоите. Но погледът на мъжа от снимката беше замъглен и празен. Лицето му беше подпухнало, а главата му подута. Отдясно плътта по слепоочието и бузата му се бе пропукала.
Тя взе молив с мек графит. Никога не рисуваше човешки лица и фигури, а само постройки или предмети: мостове, тухли, железни огради, стари входове, счупена керамика и криви комини. Нормално беше, когато рисува, да се вглежда в дефекти, пукнатини, промяна на цветовете. Този път тя искаше да надникне зад всичко това. Как е изглеждал мъжът преди? Взря се в това, което бе останало непроменено: веждите, косата. Въпреки подпухналата и разлагаща се плът, ясно се виждаше, че скулите са изпъкнали. Имаше масивна брадичка. Устните бяха тънки, а ушите — прилепнали до главата. А носът? Тя леко го намали. Само можеше да предполага какъв е бил овалът на лицето му. Най-вероятно тясно, но не изпито, реши тя. Косата беше тъмнокестенява, затова направи тъмни и очите му. Облегна се назад и погледна рисунката от разстояние. Със сигурност беше лице. Но дали беше истинското лице на мъртвеца? Тя сгъна листа наполовина и го мушна в чантата си.
21
Голям район в Южен Лондон с мултиетническо население. — Бел.прев.
22
В оригиналния текст буквените съкращения в случая съответстват на англ. думи Cabbage, Salted Butter, Waxed Lemons или на Cointreau, Sesame Bagels и Washing Liquid. — Бел.прев.