Измамна светлина [bg]

— Но и вие сте били художник преди години, ако не греша — обади се Франсоа Мароа.

Детективите от Sûreté обърнаха поглед към мълчаливия господин край камината. Дали това на лицето му бе самодоволно изражение?

— Бях, но имах твърде много разум, което ми попречи да постигна успех в това поприще.

Мароа се разсмя, а Кастонге като че ли се обиди. Думите му не бяха шега.

— Присъствахте ли на вернисажа в музея, мосю? — попита Гамаш.

— Да. Главната уредничка ме покани. А освен това Ванеса ми е близка приятелка. Излизаме заедно на вечеря, когато съм в Лондон.

— Ванеса Дестин Браун? Главният куратор на галерия "Тейт" в Лондон? — Гамаш бе видимо впечатлен. — Била е на откриването вчера?

— О, да, и там, и тук. Проведохме дълга дискусия за бъдещето на фигуративното…

— Но не е останала? Или и тя е отседнала в хотела?

— Не, тръгна си рано. Струва ми се, че бургерите и фолклорните цигулки не са много в неин стил.

— А на вас допадат ли?

Бовоар се зачуди дали Андре Кастонге е забелязал как позициите бавно се променят.

— Обикновено не, но на празненството бяха дошли хора, с които исках да разговарям.

— Кои?

— Pardon?[36]

Главен инспектор Гамаш бе все така сърдечен и любезен. Но вече бе ясно, че командва парада. Както бе през цялото време всъщност.

За пореден път Бовоар хвърли поглед към Франсоа Мароа. Подозираше, че промяната не го е сварила неподготвен.

— С кого по-точно искахте да разговаряте на празненството? — попита Гамаш търпеливо, с ясен тон.

— Ами, на първо място, с Клара Мороу. Исках да я поздравя за картините.

— Други?

— Това е личен въпрос — възрази мъжът.

Значи бе забелязал, помисли си Бовоар. Твърде късно. Главен инспектор Гамаш беше прилив, а Андре Кастонге — клонка. Можеше да се надява само да остане на повърхността.

— Може би е от значение, мосю. Ако се окаже маловажно, обещавам да си остане между нас.

— Ами, надявах се да поговоря с Питър Мороу. Той е чудесен художник.

— Но не толкова добър, колкото е съпругата му.

Франсоа Мароа го бе произнесъл тихо. Почти шепнешком. Всички се извърнаха да го погледнат.

— Толкова впечатляващи ли са нейните работи? — попита главен инспектор Гамаш.

Мароа се взря в детектива за няколко секунди, преди да отвърне:

— С радост ще ви отговоря, но ми е любопитно първо да чуя вашето мнение. И вие бяхте на вернисажа. Именно вие насочихте вниманието ми към онзи забележителен портрет на Дева Мария.

— Какво? — възкликна Кастонге. — Нямаше такъв портрет.

— Щяхте да го видите, ако внимавахте малко повече — увери го Мароа и се обърна отново към главния инспектор: — Бяхте един от малцината, които искрено се интересуваха от творбите.

— Мисля, че ви споменах снощи. Клара и Питър Мороу са ми лични приятели — рече Гамаш.