![Онзи, който убие дракона [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/1/6/onzi-kojto-ubie-drakona-bg-download.jpg)
Онзи, който убие дракона [bg]
- Автор: Перссон Лейф Густав Вилли
- Серия: Еверт Бекстрьом #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-306-3
- Переводчик: Росица Цветанова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Онзи, който убие дракона [bg]». Краткое содержание книги:
Ама че тъп може да бъде човек, си помисли.
— Според неговите думи — вметна Алм. — Разпитах го по въпроса и твърди тъкмо това. Но разбирам накъде биеш, Бекстрьом.
— И какво си направил в тази връзка? — усмихна му се той.
— Говорих с жената от Малмьо, с която е бил. Телефонен разпит — отвърна Алм. — Попитах я за същите неща. Тогава тя спонтанно реагира, че забелязала и му задала идентичен въпрос, когато били в Копенхаген. От къде на къде Столхамар изведнъж започнал да колекционира касови бонове. Обяснил ѝ, че имал навика да ги дава на свой приятел от Стокхолм.
— Да не повярваш — намеси се Бекстрьом с блага усмивка. — Роле Столис почва да се суети, да събира касови бележки, при което малката му приятелка се чуди какво ще ги прави. Едва ли ги е искал бившият му работодател.
— Както казах — намеси се Алм, — разбирам накъде биеш.
— Разполагаш ли с още нещо? — попита Бекстрьом. Преди да запретна ръкави и да опухам Роле Столхамар, помисли си.
— Ами и това с времето. Петдесетте минути, в които си бил седял у дома и размишлявал за нещата от живота, преди да се обади на Маря Улсон в Малмьо. Да, определено ѝ е звъннал. В 23:25 е набрал домашния телефон на Маря Улсон от своя домашен.
— Остават четирийсет и пет минути за мъдрене на възвишени мисли — констатира Бекстрьом. — Нещо да си установил за това време?
— Като начало извървях пробно пътя от Хаселстиген 1 покрай контейнера с дрехите на Екенсбергсгатан до дома на Столхамар на Иернвегсгатан. Отнема поне петнайсет минути, ако не подтичваш.
— Още трийсет минути — установи Бекстрьом. — Предостатъчни, за да строши черепа на Даниелсон. Да му свие мангизите и да се преоблече в чисти дрехи. Да изхвърли дъждобрана, пантофите и гумените ръкавици на път за дома.
— По принцип — да — съгласи се Алм. — Проблемът е в съседа му. Ако казаното от него е вярно, няма начин.
Знаех си, помисли си Бекстрьом. Съзаклятничеството на всяка цена да се помогне на легендарния Роле да се окопити очевидно работеше с пълна пара.
Съседът се казваше Паул Енглунд, 73. Пенсиониран уредник в Музея на корабоплаването в Стокхолм и впрочем същият, който заплаши Бекстрьом и Стигсон с обаждане в полицията. Енглунд имал син, който бил фотограф във вестник „Експресен“, той още предишната вечер се обадил на татко си, за да му разкаже, че неговият съсед бил задържан с подозрение за убийство. Дали случайно същият този съсед не е оставил на баща му резервен ключ от жилището си, та синът да направи няколко домашни снимки от бърлогата на убиеца?
Татко Енглунд решително се възпротивил на всякакви подобни хрумвания. Никакъв ключ нямал. Столхамар бил шумен алкохолик, съсед от най-ужасния тип. Благодарен бил за всяка минута, в която не се намирали едновременно на етажа, и още рано на следващата сутрин позвънил в полицията на Солна, за да сподели наблюденията си за Столхамар във вечерта на убийството на Даниелсон. Сега най-сетне имал възможност завинаги да се отърве от него. Ако наистина бе съзнавал последиците от онова, което бе напирал да разкаже, най-вероятно би предпочел да си мълчи.
— И какво твърди той? — попита Бекстрьом.
— Че е видял Столхамар да влиза във входа, където живеят и двамата, към 22:45 в сряда вечерта. Напълно сигурен е, че е бил Столхамар, но тъй като малко го недолюбва и по принцип избягва да разговаря с него, поизчакал няколко минута, преди той самият да се прибере.
— И таз добра — отбеляза Бекстрьом. — Откъде, по дяволите, може да е толкова сигурен и какво е правил той самият навън посред нощ? Откъде може да е толкова сигурен, че часът е бил 22:45? Впрочем трезвен ли е бил? — попита Бекстрьом. — Може да е обичайната грешка. Просто да е сбъркал деня. Или да се е заблудил за часа. Или да е видял друг съсед. Ако направо не си измисля всичко това, за да се прави на интересен или защото иска да съсипе Столхамар.
— Хайде да не прекаляваме, Бекстрьом — възпря го Алм, който изпитваше истинска наслада. — Ако все пак свидетелят казва истината, Столхамар едва ли би могъл да е убиецът на Даниелсон. Във всеки случай няма начин да е станало както го мислим. Не и веднага след 22:30 вечерта. Да караме поред — продължи. — Всяка вечер след късните новини по ТВ. 4, които свършват с прогнозата за времето в 22:30, Енглунд има обичая да извежда своя дакел. Винаги минава по един и същ маршрут около квартала и двамата с псето го обикалят приблизително за петнайсет минути. С изключение обаче на онази вечер — когато се кани да свърне надясно по Еспланаден, го спира униформен полицай, който едва ли не го изкъшква да се върне обратно по пътя, по който е дошъл. И той се връща. Неохотно — нали е любопитен като всеки друг. Но тъй като нищо не се случва — изчаква на Йернвегсгатан и се ослушва няколко минути, — той поема към къщи, ала щом стига до съседната кооперация, тоест на двайсетина метра от дома си, вижда Столхамар да влиза във входа.