Градината на Рама [bg]

— Готова ли си, мамо? — чух да вика отгоре дъщеря ми.

Преди да успея да се изкатеря и да я пресрещна, Кати вече слизаше по стълбата. Сгълчах я, когато се срещнахме на второто стъпало, но тя не ми обърна никакво внимание. Беше безкрайно възбудена.

— Видя ли, мамо? И сама мога!

Поздравих я, макар че все още ми се виеше свят от представата за Кати, която се свлича от стълбата, блъска се в терасите и после започва да се премята в бездънната шахта. Продължихме да слизаме, аз бях пред нея и й помагах, докато стигнахме до първата площадка и първата двойка хоризонтални галерии. От другата страна на бездната танкът пазач продължаваше монотонното си движение. Кати изпадна в екстаз.

— Какво има зад този танк? Кой го е направил? Какво прави тук? Ти наистина ли си прескочила тази дупка?

След като отговорих на тази поредица от въпроси, аз се извърнах и направих няколко крачки в галерията зад нас, следвайки лъча на фенерчето, като бях сигурна, че Кати е зад мен. Миг по-късно се вцепених от ужас, когато открих, че тя все още стои на ръба на пропастта. Видях я да измъква нещо дребно от джоба на роклята и да го мята към танка пазач.

Изкрещях й, но беше твърде късно. Предметът удари предната броня на танка. Тутакси се чу силен пукот, наподобяващ изстрел, и два снаряда се сплескаха в стената на пещерата, на не повече от метър над главата й.

— Ура! — извика Кати, докато я дърпах назад от пропастта.

Бях бясна. Дъщеря ми се разплака. Шумът в пещерата беше оглушителен.

Няколко секунди по-късно плачът на Кати неочаквано утихна.

— Чу ли?

— Какво? — сърцето ми все още се блъскаше в гърдите.

— Хей там — посочи тя отсрещната страна на вертикалната галерия към мрака зад танка пазач. Осветих с фенерчето празното пространство, но не видяхме нищо.

И двете стояхме съвършено безмълвни и се държахме за ръце. Наистина откъм галерията иззад пазача се чуваше нещо, но за да го доловя, трябваше да се напрегна. Не можех да разбера какво е.

— Птицеподобно е — изрече убедено Кати. — Чувам плясъка на крилете му.

Звукът изчезна. Макар че изчакахме петнадесетима минути, преди да се измъкнем навън от пещерата, не чухме нищо повече. Кати разказа на Симон и Майкъл, че сме чули птицеподобно. Не можех да потвърдя нейния разказ, но предпочетох да не споря с нея. Тя беше щастлива. Този рожден ден беше изпълнен с приключения.