![Рейн-сан: Гробище за спомени [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/5/8/rejn-san-grobishche-za-spomeni-bg-download.jpg)
Рейн-сан: Гробище за спомени [bg]
- Автор: Эйслер Барри
- Серия: Джон Рейн (bg) #8
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-508-3
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Рейн-сан: Гробище за спомени [bg]». Краткое содержание книги:
— Здравей, Саяка — казах, без да се замисля.
И моментално съжалих, защото си помислих, че ще ме вземе на подбив, задето съм казал нещо толкова тъпо. Тя обаче отговори:
— Добре дошъл отново, Юн. Само да не очакваш шоколадче върху възглавницата, нали?
Не знаех дали се шегува, или ми дава да разбера, че на другата сутрин няма да се събудя до нея. Или и двете.
— Всяка нощ ли работиш тук? — полюбопитствах аз.
— От време на време имам почивни дни. Ти всяка нощ ли ще спиш тук?
Свих рамене.
— Както ти казах, в момента имам известни проблеми и ми трябва квартира, докато ги реша. Обаче не става дума за гадже.
Осъзнах, че последната забележка вече наистина е тъпа. Щеше да е добре, ако тя си мислеше, че моето отсядане в хотели за любов е свързано с домашен проблем. Не исках да ме разпитва повече.
— Е, надявам се, че не е нищо сериозно — отвърна Саяка.
— Случвали са ми се и по-лоши неща. — Не я лъжех. В Камбоджа ме беше преследвал северновиетнамски батальон. А и поне засега успявах да избягам на якудза.
— Значи… нощувка, така ли?
— Да, както обикновено. — Проврях банкнотите под стъклото и тя ми подаде ключа.
— Знаеш ли, предполагам, че цялата тази история ще приключи съвсем скоро — казах аз. — И тогава вече няма да спя тук. Но си мисля… Днес открих едно страхотно кафене в Шибуя. Какво ще кажеш да излезем на кафе?
Тя се изчерви и на лицето й за миг се изписа смайване. После отвърна:
— Много мило от твоя страна, Юн, но… не.
По дяволите. Искрено се надявах, че ще се съгласи.
— Сигурна ли си?
Саяка кимна.
— Напълно.
Трябваше да схвана намека. Обаче ми се струваше, че проявява някакъв интерес към мен. Нищо не разбирах.
— Защо? — попитах я, без да се замисля. — Става дума само за едно кафе. Знам, че съм малко по-млад, но…
Последва неловко мълчание.
— Доста ми е… трудно да се придвижвам. Шибуя ми е далече.
Почувствах се като пълен идиот.
— Мамка му, извинявай. Изобщо не помислих за това.
Тя се усмихна.
— Знам.
— Ъъъ… А ако намеря нещо по-близко?
Тя се засмя.
— Може би.
— Ще потърся. Иска ми се да те видя извън този хотел.
Тя ме погледна.
— Наистина не знам как да те разбирам, Юн.
— Това хубаво ли е, или лошо?
— Още не съм решила.
Почувствах се малко по-уверен и се ухилих.
— Е, добре поне, че си мислиш за това.
— Да. Ще ти съобщя решението си.
14.
Колкото и да бях уморен, бях и превъзбуден от последните събития и може би особено от разговора със Саяка. Саяка. Името й ми харесваше. Много ми харесваше. И още повече ми харесваше това, че ми го каза.
Заспах толкова късно, че се събудих чак след осем. Когато излизах, нея я нямаше и заменилата я оба-сан взе ключа ми с цялата жизненост на автомат за закуски.
Първата ми задача беше Миямото. Винаги бяхме разговаряли на японски, но от разговорите ни знаех, че понякога си има работа с американци, затова смятах, че английският му най-малкото е разбираем. Е, щяхме да видим. Поупражнявах се да си преправям гласа — снижавах го, говорех по-бавно и дрезгаво, с по-старчески тембър, произнасях гласните различно, сякаш това не е родният ми език. Когато реших, че съм готов, отидох при един уличен телефон и му се обадих.
— Миямото десу. — Тук Миямото.
— Ало — започнах на английски. — Един наш общ приятел ми каза, че имате проблем, с който бих могъл да ви помогна. Предлагам да не споменаваме името му. — Говорех бавно и ясно, за да ме разбере.
Последва пауза, докато Миямото включи за какво става дума. Може да не очакваше толкова скоро да го свържа с някого.
— Да, да, добре. Той разговарял ли е с вас?
— Разговаряхме. Готов съм да ви помогна да решите проблема си. Наясно съм, че не ме познавате, но се надявам името на нашия общ приятел да е доказателство, че можете да ми имате доверие.
— Добре.
— Нуждаете ли се от моята помощ?
Отново пауза.
— Да.
— Тогава вижте какво ще направите. Съберете цялата информация, която ще ми е нужна — име, служебен и домашен адрес, снимки и всякакви други сведения, които може да са ми от полза при тези обстоятелства. Поставете всичко в плик заедно с половината от сумата, която сте предложили на нашия приятел. В щатски долари.