Червената лястовица [bg]

Разкошната приемна зала на партерния етаж на испанското посолство беше ярко осветена от трите огромни блестящи кристални полилея. Редица плъзгащи се остъклени френски портали опасваха едната страна на залата, зад която имаше малка градина с декоративна растителност, но в момента те бяха затворени заради мразовития студ на късната есен. Залата беше препълнена и стотици образи се въртяха покрай Доминика, докато тя стоеше на долната площадка, наблюдавайки гостите. Бизнес костюми, смокинги, вечерни рокли, голи шии, вдигнати коси, шушукане настрани, избухване в силен смях с отметнати глави. Цигарена пепел по реверите, дузина езици, говорени едновременно, стъклария, увита с влажни салфетки. Редовните посетители на партита циркулираха в постоянно променящ се модел, глъчката от гласовете им звучеше като равномерен рев. По краищата на залата имаше поставени маси, отрупани с храна и напитки. Хората се бяха наредили в три редици. Доминика се напрегна, за да потисне калейдоскопа от цветове и да се справи с претоварването.

Чудеше се как да привлече погледа на Натаниъл Наш в това стадо. Той дори можеше и да не е тук тази вечер. Минути след като тя влезе в приемната зала, бе притисната от няколко възрастни мъже, на вид дипломати, които се накланяха твърде близо, говореха твърде високо и гледаха твърде очебийно гърдите ѝ. Доминика носеше сив костюм, с един-единствен наниз от перли, жакетът му беше закопчан и само от време на време се подаваше лек намек за черната дантела отдолу. Нищо курвенско, мислеше си Доминика, но изтънчено секси. Безспорно някои скандинавки сигурно биха могли да се обличат като леки жени. Например онази снажна блондинка, застанала до двойния остъклен портал, преливаща извън кашмиреното си горнище — всеки елемент от релефа ѝ се виждаше. Косата ѝ беше много руса, почти бяла и тя си играеше с нея, докато се смееше на нещо, което млад мъж ѝ говореше. Младият мъж. Това беше Наш. Тя познаваше лицето му от стотиците снимки в досието му.

Доминика бавно започна да си проправя път към остъкления портал, но беше все едно да се промъкваш през вечерната тълпа в московското метро. Когато стигна до портала, мис Скандинавия и Наш бяха изчезнали. Доминика се опита да потърси русата глава на жената — амазонката беше с половин глава повисока от всички в стаята, — но не можа да я види. Както я бяха учили в академията, Доминика тръгна по посока на часовниковата стрелка по външния край на приемната зала, търсейки Наш. Приближи до една от сервираните маси, до която стоеше резидентът Волонтов. Чинията и устата му преливаха от тапас[35]. Той не правеше опит да разговаря с никого. Пъхна парче тортиля еспаньола в устата си, без изобщо да си дава сметка за тълпата край себе си.

Доминика продължи да обикаля по краищата на залата. Успя да види широките рамене на блондинката, заобиколена от очаровани потни лица на поне четирима други мъже. Но не и Наш. Накрая го видя в ъгъла на помещението, близо до един от баровете.

Черна коса, спретната фигура, облечен в тъмносин костюм с бледосиня риза и простичка черна вратовръзка. Лицето му беше открито, изражението — енергично. Той има заслепяваща усмивка, излъчваща искреност, помисли си Доминика. Застана близо до една колона на балната зала, достатъчно небрежно, но така че американецът да не може да я забележи. Но найзабележителното, това, което най-много изненада Доминика, беше, че Наш е обвит в тъмен пурпур, хубав цвят, топъл, искрен, безопасен. Тя го беше виждала само два пъти при други хора — при баща си и при генерал Корчной.