Червената лястовица [bg]

Доминика се опита да изгражда взаимоотношенията им малко по малко, на недоловими етапи. Тъй като продължаваха да се срещат на басейна, изглеждаше естествено да се представят един на друг. Нейт каза, че е дипломат в американското посолство и работи в икономическия отдел, а Доминика — че е административен асистент в руското посолство. Тя го чу да декламира легендата си и му разказа своята. Той е много естествен, мислеше си тя. Що за обучение получават те? Типичен доверчив американец, неспособен на истинска конспирация. Той я гледаше безхитростно и пурпурната му аура никога не се променяше. Господи, колко е сериозна, мислеше си Нейт. Типична рускиня, страхуваща се да не стъпи накриво. Но той харесваше нейната резервираност, нейната подразбираща се чувственост, харесваше му начинът, по който го гледаше с тези нейни сини очи. Особено много му харесваше как произнася името му, Неит. Но унило си казваше, че тя не би могла да има допуск до никаква секретна информация. Хайде стига, просто красива секре-тарка в руското посолството. Двадесет и четири-двадесет и пет годишна московчанка, външно министерство, дипломатическата служба, младши администратор, не бе забравила да махне фамилното и бащиното си име от регистрационния картон в басейна. За да се измъкне от Москва толкова млада, сигурно има високопоставен покровител. Не беше трудно да се повярва, гледайки това лице, тялото под банския. Недостижимо. Нейт реши да я подаде за проверка, просто проформа, но знаеше, че щеше да продължи напред.

Това не беше секс капан за безпомощен французин на родна почва, казваше си Доминика. Това беше операция на чужд терен, срещу чужд разузнавач. Той беше обучен от ЦРУ, тя знаеше, че трябва да навива внимателно влакното на въдицата. Беше написала рапорта си за първоначалния контакт до Ясеново, давайки подробности за първите няколко срещи. Волонтов напираше за по-бърз напредък.

Две седмици, а все още нямаше отговор от Ленгли на грамата за нейната проверка. Типично, на кого ли му пука, мислеше си Нейт. Достатъчно беше да я среща понякога и да се захласва по това лице. Беше я накарал да се усмихне два пъти, английският ѝ беше достатъчно добър, за да схваща шегите. Не смяташе да се разприказва на руски и да я уплаши.

Една вечер, като свършиха с плуването, те се насочиха към стълбичката, за да излязат от басейна, и се блъснаха един в друг. Банският ѝ беше прилепнал до извитите ѝ форми. Нейт видя пулса ѝ под опънатата тъкан. Той ѝ предложи ръката си, за да се изкачи по стълбичката. Нейната ръка беше силна, топла при допир. Той я задържа за миг, после я пусна. Безстрастно лице, никаква реакция. Задържа погледа ѝ за още един миг. Тя смъкна плувната си шапка и разтърси коси.

Доминика знаеше, че той я гледа, и остана хладна, дистанцирана. Какво ли би казал, ако научеше, че тя е била обучавана за лястовичка, ако научеше какво е направила с Делон и с Устинов? Не, тя изобщо, ама изобщо нямаше да го съблазнява. И щеше да чуе крясъците чак от Москва. Не, този път щеше да го направи с дисциплина, с интелигентност, с умение. Давай напред, помисли си тя. Време е да започнеш с отварянето на човешкия плик, да разтърсиш тази разстройващо консистентна пурпурна мантия.

Доминика прие предложението на Нейт тази вечер да се отбият на чаша вино в близкия бар. Лицето му се озари от изненада, после от удоволствие. Да се видят един друг на тротоара изглеждаше странно. Доминика се настани уверено до малката масичка, обгърнала чашата с вино в ръце.

Сега измъкването на информацията: от кое място на Съединените щати произхождате? Имате ли братя и сестри? С какво се занимава семейството ви? Тя вървеше по списък, запълвайки празнотите в неговата папка.

Ако Нейт не беше достатъчно опитен, това можеше да му прозвучи като разпит. Може би просто е нервна или отклонява въпросите за самата себе си. Когато не са напрегнати, руснаците са просто бездушни. Е, добре, нека се отпусне. Той нямаше да прибързва, за да не я уплаши. Да я уплаши с какво, запита се. Тя не беше мишена, а и той не възнамеряваше да спи с нея.

Той поръча черен хляб и сирене. Колко умно, каза си тя, явно мисли, че ние, руснаците, ядем само това. Втора чаша вино? Не, благодаря ви. Накрая Доминика каза, че трябва да се прибира вкъщи. Нейт попита дали може да я изпрати до дома ѝ. Пред вратата на нейния малък модерен блок тя видя, че той се съпротивлява на силния импулс да се наведе за лека целувка по бузата, и го наблюдаваше как се опитва да реши — всички мъже са еднакви, — после му подаде ръка, стисна я здраво и влезе във входа. През стъклената врата видя как той се обърна и си тръгна с ръце в джобовете.

Квалифицираният офицер разузнавач от СВР, възпитаничката на Школата за лястовички и на академията за външно разузнаване се поздрави за хубавата вечер, за сериозния прогрес и особено за това как го отряза за целувката. После се разсмя. Страхотна куртизанка си, помисли си тя, убийца на гангстери, изкусителка на дипломати и сега отказаться, да откажеш целувка за лека нощ.