Червената лястовица [bg]

Няколко дни по-късно съдбата предостави на Доминика възможността, от която се нуждаеше, на място, което тя никога не би могла да предвиди. Въпреки скромния уличен вход под непретенциозния неонов надпис, плувната зала „Иржонкату“ в центъра на Хелзинки беше неокласическа перла, построена през двадесетте години на двайсети век, разположена на няколко пресечки от гарата. Медните лампи в стил арт деко покрай балюстрадата на мецанина над елегантния басейн хвърляха движещи се сенки по сивите мраморни пиластри и блестящите плочи на пода.

Благодарение на постоянните уроци по плувна терапия в балетното училище Доминика беше силен и пристрастен плувец. Започна да посещава басейна, който бе на няколко преки от апартамента ѝ, като отдушник. Предпочиташе обедния час. Вечер беше прекалено тъмно, прекалено студено, а и да се прибираш сама по това време беше доста потискащо. Започваше да се чувства все по-самотна и колеблива. Волонтов, изразявайки московското нетърпение, я притискаше да ускори запознанството си с Наш; той не се интересуваше, че нагласяването на правдоподобен случаен „сблъсък“ с мишената, дори и с оглед на това, че Хелзинки бе сравнително малък град, не можеше да се осъществи автоматично.

Пробивът на Доминика дойде, когато Волонтов поиска от нея да изготви един спешен доклад за Ясеново. Тя пропусна обедния си час за плуване, затова отиде след работа въпреки студа и мрака. И видя Нейт да излиза от мъжките съблекални и да върви по ръба на басейна с хавлия на врата. Тя седеше в другия край, с крака, спуснати във водата, когато го видя. Без да бърза, стана и се доближи до една от мраморните колони, и започна да го наблюдава. Той плуваше равномерно и мощно. Доминика гледаше как раменете му се свиват и разпускат, докато гребеше във водата.

Тя потисна нервността си. Трябваше ли да направи скок — буквално и метафорично? Можеше да изчака и да рапортува пред Волонтов, че е открила един от навиците на Наш и че вече се придвижва напред с плановете за установяване на контакт. Но това щеше да се изтълкува единствено като забавяне. Трябваше да действа сега, на мига: приводить в действие, както казваха в академията, задействай операцията. Това беше идеалният шанс за първи контакт, който наистина си беше случаен и ненагласен. Действай!

Доминика носеше скромен състезателен цял бански и проста бяла плувна шапка. Плъзна се във водата и бавно се придвижи през няколкото коридора до този, в който беше Наш. Заплува бавно, оставайки го да я задмине, после отново го остави да я изпревари на следващата дължина. Нагласи си времето така че при третия път да се появи в края на басейна, докато той се обръщаше и започваше следващата дължина.

Доминика започна да плува така че да бъде наравно с Наш, и установи, че ѝ се удава с лекота. Нито един от двамата не плуваше много бързо. През очилата си тя можеше да вижда тялото му под водата, движещо се ритмично в лек свободен стил. Двамата докоснаха ръба на басейна едновременно и започнаха нова дължина към дълбокия му край. По това време Нейт вече бе забелязал плувеца, поддържащ неговото темпо. Погледна под водата и видя, че е жена в състезателен бански, с ритмични и силни движения.

Нейт ускори малко, за да види дали десетина по-дълбоки загребвания няма да го изтеглят малко по-напред от мистериозната плувкиня. Тя остана наравно с него без очевидни усилия. Нейт заплува по-бързо, напрягайки мускули, но тя не изостана. Нейт усили леко ударите с краката си и погледна встрани. Тя все още беше там. Приближаваха до стената и Нейт реши да ускори, да направи рязко камшично обръщане и да усили темпото към противоположната стена. Да видим дали ще може да направи такова обръщане и да финишира със спринт. Пое си дъх и приближи до стената. Краката му вече бяха над раменете, стъпалата му удариха експлозивно в плочките, той се отблъсна от стената чисто и силно, готов да ускори. Въртеше ръце с високо вдигнати лакти, забиваше, дърпаше напред, равномерното цап-цап-цап при влизането им във водата изпълваше като метроном ушите му. Ускори ударите на краката си и почувства надигане на вълна около главата и раменете си. Ритмично, бързо ограничи дишането си на една страна, настрани от момичето. Щеше да има достатъчно време, когато докоснеше стената, за да я изчака да дойде запенена до него. През последните пет метра Нейт се разпъна и плъзна, и се обърна настрани, за да погледне по посока на момичето. Но тя беше там и вдигнатата от нея вълна вече плискаше стената в мига, в който той я докосна. Беше го изпреварила. Тя го огледа, изправяйки се в плитката част на басейна. Свали шапката от главата си и разтърси леко мократа си коса.