![Игри за милиарди [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/0/7/igri-za-miliardi-bg-download.jpg)
Игри за милиарди [bg]
- Автор: Хейг Брайан
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 978-954-769-246-6
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Политические детективы
Электронная книга - «Игри за милиарди [bg]». Краткое содержание книги:
„Брайън Хейг, наричан още „Джон Гришам във военна униформа“ умее да поддържа напрежението до последната страница. А финалът определено предполага, че за феновете ще има и очакваното продължение“. Уошингтън Поуст
Хората от Капитол Груп замълчаха, за да асимилират вътрешната информация, която Джак им беше предоставил. Звучеше доста обещаващо. В рамките на две години Арван беше паднал от 400 милиона приходи до 200 милиона. Катастрофа. Представяха си как Пери Арван търси помощ, как се олюлява от срива, как опитва да спре кръвоизлива, докато разработи златната жила, която трябваше да спаси кожата му.
Мисълта да измъкнат всичко това изпод краката му, и то в последната минута, беше невероятно удовлетворяваща.
— Добре. Какъв е планът ти? — попита Белуедър, който вече неприкрито се възхищаваше на Джак, задето е успял да открие такава тлъста плячка. Още по-хубавото беше, че разполагаше с много добре осведомен вътрешен източник. Нямаше търпение да чуе плана — вероятно щеше да е много добър.
Джак стана и отиде до страничната маса, отрупана със закуски. Взе си чиния и я напълни със сандвичи с краставица, малко мариновани зеленчуци и чипс.
— Пери оцелява ден за ден. Затънал е в дългове заради разширяването на производството и натрупаните запаси. Изпразнил е касите си, заложил е активите си. Както разбрах, дължи сто и петдесет милиона по петгодишни корпоративни облигации със седем процента лихва. Смятайте.
Уолтърс, доволен, че може да изкаже очевидното, отбеляза:
— Всеки провал на този етап ще е катастрофа.
— А имаш ли план как да го притиснем? — попита Белуедър веднага. Беше сигурен, че има.
Джак взе една краставичка и я мушна в устата си.
— Вие ще го направите.
— Ние?
— Точно така. Има и едно щастливо съвпадение, което ще оцените. Най-големият клиент на Пери е фирма за муниции, намираща се в Хънтсвил, щата Алабама. Казва се „Глоубълбенг“. Вероятно сте чували за нея.
От другата страна на масата цъфнаха усмивки. Всички знаеха, че „Глоубълбенг“ е една от многото дъщерни фирми на Капитол Груп. Произвеждаше бомби за военновъздушните сили и ракети за флота, както и други гърмящи артикули. Ставаше ясно защо Джак се е спрял на Капитол Груп. В първия момент те за пореден път се възхитиха на ловкостта, с която ги бе вкарал в това начинание, а после се наведоха напред, за да чуят подробностите.
След като буквално глътна наведнъж един сандвич, Джак продължи:
— Миналата година Пери е продал на „Глоубълбенг“ химически експлозиви на стойност седемдесет милиона. Вие ще можете да получите по-точна информация, но аз смятам, че договорите за тази година са горе-долу на същата стойност. — Той млъкна за момент. — А сега си представете, че тези договори бъдат прекратени.
— Ще ни съди — изръмжа Джаксън, все още ядосан заради предишното унижение. Беше време да изравни резултата и той знаеше как да го направи. Направи снизходителна физиономия и добави: — И знаеш ли какво, Уайли? Всичко ще е на тяхна страна. Ще ни смажат.
— И какво от това?
— Глупав въпрос.
— Ако иска да наеме най-свирепите адвокати, до които се добере. Да съди колкото си иска. Ще мине поне година или две, докато се стигне до решение. Пери не може да оцелее повече от два месеца, да не говорим за две години.
Прозрението най-накрая ги озари.
— А ако го изкупим…
— … няма да съдим сами себе си!
Белуедър тръгна покрай масата, за да допълни чашите им. Вече бяха вдигнали тост за новото партньорство. Сега беше време да пият за победата, която им беше вързана в кърпа. Виждаха я, усещаха я, предвкусваха я. Той вдигна чаша и каза:
— Да пием за Джак и неговия Свещен граал.
— За Джак! За Джак! — повториха всички.
8
Вторник вечер беше време за пилешко барбекю в завода — седмично събитие, на което почти всички служители на Пери Арван и съпругите им държаха да присъстват. Беше традиция и ритуал. Началото беше поставил самият Пери преди десетилетия, когато „Арван Кемикълс“ беше отчаян нов играч с петима служители, стремящи се да осъществят стара мечта.
През първите години Мардж, хубавата млада жена на Пери, сама се занимаваше със счетоводството и изпълняваше секретарските задължения. После дойдоха децата и тя се оттегли. Насърчи го да наеме професионален счетоводител. Синовете и дъщеря му работеха в завода още от деца. Сега внуците се отбиваха след училище, изпълняваха различни задачи и учеха занаята отдолу нагоре, както настояваше Пери. Беше семейно предприятие, от люлка до гроб, и Пери се бореше с всички сили да си остане така. Почти три четвърти от служителите бяха близки или по-далечни роднини. Синове и дъщери пренасяха контейнери с химикали край бащите и майките си. В завода често се чуваха викове от рода „чичо еди-кой си“ или „лельо еди-коя си“. Напоследък и все повече внуци на хората, работещи там от самото начало, също получаваха заплата от завода.