Московският клуб (Къртица 3) [bg]

Прекараха нощта заедно.

Тя отказа да отиде в техния апартамент, затова той отиде в хотела й. Разговаряха до късно през нощта на бутилка вино, която си поръчаха в стаята. Искаше им се да потанцуват, но в стаята нямаше радио, затова пуснаха телевизора и намериха една от безкрайните среднощни програми за евтини плочи и разсеяно потанцуваха на отвратителната музика. Говориха си през цялото време, при това така откровено, както не бяха си говорили години наред.

— Не минава ден, без да съжаля за това, което направих — каза Шарлот. — Но тогава бях отчаяна. Не бях на себе си. Имах нужда от някого до мен, а ти беше във Вашингтон.

— Разбирам те и ти прощавам. Направи го и ти.

— Беше ли ми верен?

— Не — призна Стоун. — А ти?

— Не, каквото и да означава „верен“.

— Тогава сме квит — каза той, свивайки рамене, и разпери обърнати нагоре длани. — Е?

— Какво „е?“

Той въздъхна и поклати глава, имитирайки раздразнение. Опитваше се да прикрие обзелата го нервност.

— Виж, искаш ли да опитаме отново? Любов сред руините, тъй да се каже. Да се опитаме заедно да я възродим?

Шарлот не знаеше какво да отговори. Знаеше само, че това, което се бе случило между тях, я беше променило, че част от нея щеше да остане недосегаема. Мислеше си за онези морски същества, които пъплят из морското дъно голи и уязвими, докато не се приютят в някоя черупка. Е, тя си беше изградила черупка.

В момента беше смутена и замислена, даже нежна. Чарли я целуна отначало съвсем леко, после все по-страстно. Шарлот му разреши да я целува, да гали гърдите й, но не изпитваше нищо. Или по-точно не допускаше да почувствува нищо. Беше изключително привързана към този мъж, към съпруга си, но нещо в нея се беше изключило. Той беше голямата й любов, човекът, когото бе убедена, че винаги ще обича, а сега не знаеше дали може да се доверява на него, или на когото и да било. Единственото й желание дори след година и половина беше да я оставят на мира. Толкова ли беше необичайно?

Тя не пожела да се любят. Чарли се почувствува наскърбен, объркан, но скоро и двамата се унесоха в сън един до друг на голямото хотелско легло, а когато той заспа, тя тихо си поплака.