Грънчарското колело на рая [bg]

Трудно му бе да приеме възможността, че Хейбър е загубил връзка със себе си; дотолкова собственото му съзнание не се подаваше на подобно разделяне, че трудно го разпознаваше у другите. Но знаеше, че има такова нещо. Беше израснал в страна, управлявана от политици, които изпращаха пилоти на бомбардировачи да избиват бебета, та светът да стане безопасен за подрастващите деца.

Но сега това бе старият, а не прекрасният нов свят14.

— Полудявам — рече той. — Положително го виждате. Психиатър сте. Не виждате ли, че се сривам? Извънземни нападат Земята от Космоса! Помислете: какво ще се получи, ако поискате от мен да сънувам отново? Може би един изцяло побъркан свят, продукт на едно побъркано съзнание. Чудовища, призраци, вещици, дракони, трансформации — онова, което носим в себе си, всички ужаси на детството, нощните страхове, кошмарите. Как ще им попречите да се развихрят? Аз не мога да го спра. Не мога да се контролирам!

— Ти за контролирането не се тревожи! Онова, за което работиш, е свободата — заговори Хейбър с увлечение. — Свободата! Подсъзнанието ти не е клоака пълна с ужаси и извратеност. Това е викторианско схващане и то е страхотно разрушително. Осакатило е повечето от най-добрите умове на деветнайсетия век и е скопило психологията за цялата първа половина на двайсетия. Не се страхувай от подсъзнанието си. То не е черна дупка с кошмари. Нищо подобно! То е извор на здраве, въображение, творчество. Онова, което наричаме „зло“, е продукт на цивилизацията, на нейните ограничения и задръжки, които деформират спонтанната, свободна самоизява на личността. Целта на психотерапията е точно тази, да отстрани безпочвените страхове и кошмари, да извади на светлината на рационалното съзнание онова, което е в подсъзнанието, то да го разгледа обективно и да установи, че няма от какво да се страхува.