Тебеширения човек [bg]

За момент ми се стори, че русата девойка е арестувана — толкова здраво я държеше за лакътя инспекторът, докато я тикаше пред себе си по прохода. Наоколо се разнесе сподавено мърморене.

Майката на Мики прошепна нещо на баща му и той се изправи. Чертите му бяха сковани и гневни.

− Ако сте тук, за да отдадете последна почит — рече от олтара отец Мартин — предстои отнасянето на покойника към гроба.

Новодошлите спряха и инспектор Томас огледа помещението и присъстващите. Никой не срещна погледа му. Всеки седеше смълчан, без желание да издава любопитство. Русата девойка от своя страна бе забила взор надолу, сякаш искаше земята да я погълне, както предстоеше да стори с Шон Купър.

− Почит? — промълви бавно полицаят. — Не, не мисля, че ще отдавам почит. — Тук той се изплю на пода, точно пред ковчега. — Не и на младежа, изнасилил дъщеря ми.

Ропотът се надигна от скамейките, изпълвайки църквата чак до гредите на тавана. Мисля, че дори аз нададох тихо възклицание. Изнасилил? Не бях съвсем наясно какво означава „изнасилване“ (предполагам, че в много отношения съм бил твърде наивен за възрастта си), но знаех, че е свързано с това да караш момиче да прави неща против волята му и че е лошо.

− Лъжливо копеле! — викна бащата на Мики.

− Копеле? — изръмжа полицаят. — Ще ти кажа какво е копеле. — Той посочи с пръст към дъщеря си. — Бебето, което тя носи в корема си.

Нови ахвания сред тълпата. Лицето на преподобния изглеждаше така, сякаш ще се смъкне от черепа му. Той отвори уста, но преди да успее да продума — не че имаше много какво да каже, — се чу рев и бащата на Мики се нахвърли срещу инспектор Томас.

Макар и невисок на ръст, той бе як и бърз, а и свари противника си неподготвен. Двамата се олюляха, вкопчени един в друг като в някакъв чудовищен, страховит танц. После инспекторът се отскубна и замахна с юмрук. Крошето бе насочено към челюстта на бащата на Мики, но последният се извъртя и на свой ред отвърна. Този път ударът улучи целта и инспекторът политна назад.

Видях какво ще последва миг преди то действително да се случи. Мисля, че повечето от опечалените също го видяха. Изпищяха жени, някой извика „Нееее“, а сетне полицаят се стовари върху ковчега на Шон Купър, отмести го от поставката му пред олтара и го запрати с трясък върху каменния под.

Не знам дали не съм си въобразил следващата картина, защото капаците на ковчезите трябва да са здраво заковани, нали? Все пак никой не иска те да се плъзнат встрани, докато спускат мъртвеца в гроба. Но точно когато дървото срещна земята с ужасяващ, пращящ звук, който ме накара живо да си представя костите на Шон Купър, премятащи се вътре, капакът помръдна и аз мярнах за кратко една восъчна, бледна ръка.

А може и да греша. Може би моето глупаво въображение ми е изиграло поредната шега. Всичко се случи толкова бързо. Още в следващата секунда настана суматоха, а неколцина мъже притичаха, за да повдигнат ковчега обратно на мястото му.