Химн на смъртта [bg]

След вечеря Джун Санг си намирал извинение да излезе от къщи. Макар че бил студент, двадесетгодишен и една глава по-висок от баща си, той все още се ужасявал от него.

– Излизам да се видя с приятелите си – провиквал се Джун Санг, споменавайки имената на един-двама свои приятели от училище. Обещавал да се прибере до 21.00 часа, осъзнавайки ясно, че по-скоро ще бъде около полунощ. След това изхвърчавал, преди баща му да започне да задава въпроси.

Пътят до къщата на Ми-ран бил около половин час. Крачел бързо, макар да знаел, че може да се наложи да чака дълго, преди тя да свърши да помага на майка си с разчистването след вечеря. Той вече нямал извинение да се навърта около къщата ѝ, защото приятелят му от часовете по бокс и неин съсед, се бил преместил. Затова стоял в сенките толкова неподвижен, че можел да чуе ударите на собственото си сърце.

Дотогава малкото места, където можели да отидат на среща, били затворени. Културният дом на Кьонгсонг нямал електричество, за да пуска киномашината. Малкото ресторанти, които работели преди години, вече били затворени. Покрай брега в центъра на Чхонгджин, точно до пристанището, се намира младежкият парк с езеро с гребни лодки и разнебитени въртележки от лунапарк, но правилата за пътуване били толкова строги, че за влизане в града от околните села трябвало разрешение. Не смеели да ходят в парка в Кьонгсонг зад железопътната гара, където можели да срещнат някого, когото познавали.

Най-добрият избор били дългите разходки. Имало само един път, който минавал през целия град и продължавал към планината. Вървели възможно най-бързо, без обаче да изглеждат сякаш бягат от нещо. Не говорели, когато минавали покрай плакатите на усмихнатия Ким Ир Сен и изписаните лозунги "Ако партията реши, ние го правим" и "Да защитаваме Ким Чен Ир с живота си". От едната страна на улицата, където пътят минавал под широка арка, изрисувана със сини цветя, бил поставен голям цветен плакат с войници с щикове. Когато надписите започнели да изчезват, това означавало, че идвал краят на града и те можели да се отпуснат в тъмнината. Зениците им се разширявали, за да могат да обхващат с поглед обстановката, без да напрягат очите си. Гъсти дървета се издигали в редици от двете страни на пътя, наклонени едно към друго, оформяйки сложен навес от преплетени клони над главите им. В ясни нощи звездите надничали през листата. Малко по-нататък пътят започвал да се изкачва, откривайки долина от едната страна на пътя, докато от другата хълмовете ставали все по-стръмни. Гъсто израсли борове стърчали от скалистите склонове, а между тях скалите били обсипани с избуяли туфи лилави диви цветя.