Химн на смъртта [bg]

Годината преди смъртта на Ким била една от най-бурните от Корейската война насам. Икономиката замирала, Китай и Русия се сдушили с врага в Сеул, Северна Корея бързо затвърждавала репутацията си на държава, която не държи на думата си. ООН, подстрекавани от агресивния нов президент на САЩ Бил Клинтън, настоявали Северна Корея да позволи инспектиране на ядрените ѝ обекти. През март 1993 г. Северна Корея обявила, че ще се оттегли от Договора за неразпространение на яд-рено оръжие, за да разработва такова, хвърляйки света в паника заради заплахата от възможна ядрена война за пръв път след края на студената война. До следващата година, когато Северна Корея започнала преработването на плутоний от яд-рения си реактор в Йонгбьон – обширен ядрен комплекс на 72 км северно от Пхенян, Пентагонът разработвал планове за нападение с цел разоръжаване. На свой ред севернокорейците отправяли заплахи за предстояща война. По време на тези събития един от преговарящите от Пхенян произнесъл получилата известност заплаха, че ще "превърнат Сеул в море от огън".

През юни бившият американски президент Джими Картър направил изненадващо тридневно посещение в Пхенян.

Картър успял да постигне временно споразумение с Ким Ир Сен за замразяване на ядрената програма в замяна на енергийна помощ. Картър отправил покана за посещение на Пхенян и на южнокорейския президент Ким Йонг Сам. Тази историческа среща на върха между лидерите на отчуждените Кореи била насрочена за 25 юли 1994 г.

На 6 юли Ким Ир Сен отишъл на инспекция в една от вилите си за гости в планината на север от Пхенян, където възнамерявал да приеме южнокорейския си колега. Междувременно той дал и известните си "насоки на място" в едно кооперативно земеделско стопанство в района. Бил изключително горещ ден, почти 38 градуса. След вечеря Ким Ир Сен внезапно бил повален от масиран инфаркт. Починал няколко часа по-късно. Съобщението за смъртта му се забавило с тридесет и четири часа. Въпреки че Ким Чен Ир бил определен за наследник още преди две десетилетия, Пхенян трябвало да подготви съобщението за първото наследяване на властта в историята на комунистическия свят.