Химн на смъртта [bg]

Джун Санг и Ми-ран се виждали, когато той се прибирал от университета за двете студентски ваканции – лятна и зимна, както и по време на пролетната бригада, когато студентите плевят нивите, подготвяйки ги за сеитба. В миналото студентите от Пхенян изпълнявали дълга си в покрайнините на столицата, но с намаляването на храната било решено да ги изпращат в родните им градове, където да ги хранят майките им. Джун Санг ненавиждал "доброволческата" работа на нивите, но вече броял дните до напускането на университета.

Този копнеж бил откритие за него, защото досега прекарвал живота си с книгите и ученето. "Наистина исках да зарежа всичко и да се прибера у дома, за да я видя. За пръв път в живота си осъзнавах какво представляват човешките емоции" – разказваше той по-късно за този период от живота си.

През есента на 1993 г. сестрата на Джун Санг щяла да се жени. Макар че родителите му казали да не прекъсва учението си, за Джун Санг това било идеалното извинение да изненада Ми-ран с неочаквано посещение. Помолил да отсъства три дни, за да се прибере вкъщи. По това време влаковете от Пхенян до населените места на север вече минавали изключително нарядко, защото използвали електричество. Дори и да успееш да си купиш билет, шансът да намериш място бил твърде малък, освен ако не си висш партиен служител. Железопътните гари винаги били претъпкани с чакащи пътници. Те чакали в тъмното, клечейки и пушейки, докато дойде влак. След това хуквали, блъскайки се, катерейки се през счупените прозорци или висейки между вагоните.

Понеже нямало билети, Джун Санг застанал на гарата, за да чака да дойде влак, на който да се качи. След като чакал един ден, забелязал товарен влак на линията в посока на север. Срещу няколко цигари разбрал от машиниста, че влакът е за Чхонгджин. Качил се върху препълнен с въглища вагон, увивайки кърпа около лицето си, за да предпази очите си. Бил първият път в живота му, но не и последният, когато се качвал без билет в товарен влак.

Последната спирка преди Чхонгджин била Кьонгсонг – недалеч от селото на Ми-ран. Джун Санг скочил и се затичал право към дома ѝ. Било сутрин, слънцето се вдигнало високо в небето, не било обичайното време за срещите им, но не можел да сдържи нетърпението си. Имал чувството, че ще се пръсне, ако трябва да чака да се стъмни, за да я види. Било неделя и той предположил, че ще си е дошла вкъщи от института. За пръв път, откакто започнали да се срещат, той отишъл направо пред входната врата.