Химн на смъртта [bg]

Кьонгсонг представлявал група от селца, подредени около малък център, който бил като миниатюрен вариант на Чхонгджин – прекалено широка основна улица с огромен каменен паметник в чест на победата на Ким Ир Сен над японците през Втората световна война. Имало няколко завода за керамика, които обработвали каолина, добиван от мината, в която работел бащата на Ми-ран, и голяма фабрика за електрически части, наречена "5 юни" – дата през 1948 г., когато Ким Ир Сен я посетил и дал насоки на място. Селото ѝ не се смятало точно за провинция, но имало много повече земя, отколкото в града. В близост до брега теренът бил равен, песъчлив и сравнително плодороден. Навътре в планината имало гъста иглолистна растителност. Тесните ивици между къщите "хармоники" били старателно засадени с червени чушки, репички, зеле и дори тютюн, защото било по-евтино! Сам да си навиваш цигарите, отколкото да ги купуваш, а на практика всички мъже пушели. Хората, чиито покриви били плоски, слагали там саксии, в които да отглеждат повече зеленчуци. Тази частна земеделска практика била достатъчно дребна, за да не разгневи комунистическите власти. Поне в началото, преди недостигът на храна да се превърне в глад, успявали да спасят положението.

Когато заплатата, която баща ѝ носел от мината, започнала да става все по-малка, докато накрая съвсем изчезнала, майката на Ми-ран поела нещата в свои ръце. Макар и не особено добра домакиня, тя била находчива, когато ставало въпрос за печелене на пари. Започнала да шие, правела домашно тофу, а известно време дори отглеждала прасета, макар че нямало достатъчно фураж, с който да ги храни. По-голям успех имала рецептата, която измислила за имитация, на сладолед. Купила употребяван фризер, наречен "Северен полюс". Понеже било почти невъзможно да се купи мляко или сметана, тя използвала водата, останала от приготвянето на тофу, и я овкусявала с червен боб и захар. Сипвала този странен буламач във формички за лед и го замразявала. Корейците обичат да глезят децата си и ако в къщата има някой друг излишен вон, те го дават на децата за лакомства. Понякога майката на Ми-ран продавала стоката си от задната част на камиона на неин приятел. Указите на Работническата партия забранявали частната печалба, но тя пренебрегвала това. Не че била бунтар, а по-скоро прагматичен човек, който не се замислял много за идеология. Парите, които печелела от продажбата на своята имитация на сладолед, ѝ позволявали да купи царевица, а понякога и ориз на черния пазар.