Химн на смъртта [bg]

Той я слушал замислено. Няколко седмици по-късно, след като се бил върнал в Пхенян, ѝ изпратил писмо. "Нещата могат да се променят – написал Джун Санг. – Ако искаш повече от живота, трябва да вярваш в себе си и можеш да постигнеш мечтите си."

По-късно Ми-ран приписа заслугата за промяната в живота ѝ на окуражителните думи на Джун Санг. Макар преди да била добра ученичка, тя занемарила ученето и успехът ѝ спаднал. Какъв бил смисълът да се съсипва от учене, ако пътят ѝ е блокиран така или иначе? Но амбицията на Джун Санг се предала и на нея. Залегнала над учебниците. Помолила майка си да я освободи от някои домакински задължения, за да има повече време да учи. Помолила учителя си да ѝ позволи да се яви на приемния изпит за университет. Ако не я приемели, нямало да вини себе си за това.

За нейна голяма изненада я приели в учителския институт. Учителският институт "Ким Чен Сук" – кръстен на майката на Ким Чен Ир, бил най-добрият от трите подобни в Чхонгджин. Как извадила такъв късмет, когато сестрите ѝ се провалили? Самата Ми-ран била доста озадачена, защото макар и много добра ученичка, не била най-добрата в класа. Мислела си, че има много млади жени от по-добри семейства с успех поне колкото нейния, които биха се опитали да получат така желаните места сред първокурсниците.

През есента на 1991 г. се изнесла от къщата на родителите си и се нанесла в общежитието на института. Сградата била в центъра на Поханг, от другата страна на музея и зад парка на гърба на статуята на Ким Ир Сен.

В първия момент Ми-ран била впечатлена. Общежитието било модерно и всяко от четирите момичета, които делели една стая, имало легло вместо корейските рогозки, постлани на пода – традиционният начин хората да се топлят през нощта, като в същото време пестят отоплението. Но когато зимните температури сковали Чхонгджин в дълбок студ, тя осъзнала защо в този институт имало място за нея. Спалните нямали отопление. Всяка нощ Ми-ран си лягала с палто, дебели чорапи и ръкавици, и с кърпа, увита около главата. Сутрин, когато се събуждала, кърпата била покрита с лед от влагата на топлия ѝ дъх. В банята, където момичетата перели парцалите от менструацията си (никой нямал дамски превръзки, така че по-заможните момичета използвали марли, а бедните – евтини кърпи от синтетична материя), било толкова студено, че парцалите замръзвали няколко минути след като ги простирали да съхнат. Ми-ран мразела сутрините. Също както в университета на Джун Санг ги будели в 6.00 часа за поименно преброяване като в казарма, но вместо да маршируват като горди войници, те влизали в банята треперещи от студ и плисвали ледена вода на лицата си, под гротескно висящите замръзнали парцали за менструация.