Химн на смъртта [bg]

Ким Ир Сен не одобрявал и ранния брак, като през 1971 г. издал специален указ, според който мъжете трябвало да се женят на тридесет години, а жените на двадесет и осем. Както посочил севернокорейски вестник: "Родината и нацията се надяват и вярват, че младите ще поддържат красивата традиция да сключват брак едва след като са направили достатъчно за страната и за народа си." Всъщност това изобщо не било корейска традиция – в миналото жените се омъжвали на четиринадесетгодишна възраст. Този указ имал за цел да поддържа духа на войниците, за да не се страхуват, че ще загубят приятелките си, докато изкарат службата; а и по този начин се намалявала раждаемостта. Въпреки че забраната за ранни бракове била вдигната през 1990 г., севернокорейците все още не гледат с добро око на млади двойки, независимо колко невинни са отношенията им.

Пропагандните кампании съветват жените да се придържат към "традиционни прически в съответствие със социалистическия начин на живот и вкуса на епохата". За жените на средна възраст това означавало къса накъдрена коса; неомъжените жени можели да носят косата си по-дълга, стига да е опъната назад или сплетена на плитка. Севернокорейските жени нямали право да носят поли над коляното или блузи без ръкави. Интересното е, че през 70-те години по време на военната диктатура на Пак Джон Хи в Южна Корея имало подобни правила за косата и облеклото. Огромните разлики между двете култури, проявени в сексуалността и облеклото, показват колко назад във времето е останала Северна Корея и колко много се е променила Южна Корея. Преди няколко години, докато бях в малък район на Северна Корея, посещаван често от южнокорейски туристи, видях севернокорейски портиер на хотел, който изглеждаше сякаш всеки момент ще припадне при вида на млада южнокорейка, облечена с джинси с ниска талия и с толкова къса блузка, че коремът ѝ се виждаше. Много от избягалите севернокорейци са ми казвали, че това, което най-много ги учудвало в Южна Корея, било, че двойките се целували на публични места.

Така че било доста удобно, че връзката на Джун Санг и Ми-ран започнала точно когато въвели режима на тока. Нощта в Северна Корея е абсолютно тъмна, нещо което хората от електрифицирания свят не познават. Без улично осветление, светещи рекламни табели, без светлината, идваща от прозорците или под вратите, мракът е като огромен плътен покров. Можеш да познаеш, че някой върви по улицата, едва когато видиш края на горящата му цигара.