Химн на смъртта [bg]

Най-голямата гордост на семейството бил самият Джун Санг. Всичките години на недоволство, учене до 1 часа през нощта, ставане в зори, непрестанното натякване на баща му и желанието му да осъществи амбициите на семейството се били отплатили. Джун Санг бил приет в университета в Пхенян. Не точно в университета "Ким Ир Сен" – социалното положение на семейството не било толкова високо, но в университет, който подготвял учени и подбирал само добри студенти. Тъй като Северна Корея изоставала в технологично отношение от Южна Корея и Япония, тя вече не можела да си позволи да прахосва таланти. Джун Санг предпочитал да учи литература или философия или, ако имало такава специалност, филмово изкуство, но баща му го насочил към науката, знаейки, че това е единственият начин момче без добър сонгбун да отиде в Пхенян.

Било изключително постижение момче от провинция Северен Хамгьонг да бъде прието в севернокорейския еквивалент на Масачузетския технологичен институт. Това означавало, че Джун Санг не трябва да служи в армията. Щял да има добри възможности да подобри семейния сонгбун. Това бил път към членство в Работническата партия. Въпреки зараждащите се съмнения относно политическата система – той започвал да се чуди защо източногерманците са съборили Берлинската стена, щом комунизмът е толкова велик – знаел, че членството в партията и образованието в  Пхенян били билетът за влизане в най-високопоставената част от обществото.

Джун Санг се гордеел със себе си. Той бил скромно момче, внимавал да не се фука с ума или с парите си, но когато се прибирал у дома от Пхенян, се чувствал като завърнал се герой. Също като войниците студентите носели униформите си дори и извън университетския комплекс. Те се състояли от зелено двуредно сако и панталон, бяла риза и вратовръзка. Зеленият цвят на униформите бил алюзия към цитат от Ким Ир Сен, който описвал младежта като "зелените планини". С новонатрупаното си самочувствие Джун Санг започнал пак да се чуди дали да не покани Ми-ран на среща. Били минали пет години от първия път, когато я забелязал в киното. За своя изненада не я забравил. В университета в Пхенян имало момичета – умни, красиви, но никое от тях не привлякло интереса му както тя.