Химн на смъртта [bg]

 През юли 1994 г. на Ми-ран ѝ оставал само един изпит, преди да получи дипломата си от учителския институт. Била разпределена да работи като стажантучител в детска градина в центъра на Чхонгджин. По пладне на 9 юли децата си били отишли у дома за обяд и Ми-ран разтребвала класната стая. Тъкмо щяла да отвори собствения си обяд и да се присъедини към другите учители в общата стая, когато внезапно чула тревожни стъпки по коридора. Излязла от стаята и видяла, че едно от момичетата се било върнало от къщи. Косата му била подгизнала от пот, а то не можело да си поеме дъх, толкова било превъзбудено, че учителите не можели да разберат какво казва.

– Мъртъв е, мъртъв е – викало момичето с пресекващ от вълнение глас.

– За какво говориш? – попитала една от учителките.

– Великият вожд е мъртъв!

Обръщението можело да се отнася единствено за Ким Ир Сен. Учителите били шокирани, че някой, дори и дете, може да говори подобни неща. В детската градина децата вече знаели, че не могат да си правят шеги по адрес на ръководството. Хванали детето за раменете и се опитали да го успокоят. То дишало учестено.

– Това е богохулство срещу комунизма – скарала се една от учителките.

– Не, не. Видях по телевизията вкъщи – настоявало момичето.

Учителите пак не ѝ повярвали. Знаели достатъчно добре, че едно петгодишно дете може да измисли въображаеми истории. А и телевизионните новини били чак в 17.00 часа. Все пак това ги разтревожило и решили да проучат въпроса дори ако трябва да оставят обяда си неизяден. В училището нямало нито радио, нито телевизор, затова изтичали на улицата. Момичето развълнувано ги упътвало към апартамента си, на няколко пресечки оттам. Качили се по стълбите и видели тълпа от хора, които се бутали към телевизора. Ми-ран се опитала да си проправи път. Не можела да чуе, но виждала, че лицата наоколо са подпухнали и бледи. От тълпата се надигнало тихо стенание, което преминало в ридание. От отворения прозорец същият звук се издигал откъм улицата, все още мокра от необичайно силната гръмотевична буря, разразила се предишната нощ.

Ми-ран била вцепенена. Не можела да го проумее. Била бъдеща учителка, образована жена, която знаела, че смъртните са направени от плът и кръв и не живеят вечно. Но Ким Ир Сен, мислела си тя, бил нещо по-различно. Щом Великият вожд може да умре, значи всичко може да се случи.